Съюзници, превърнали се във врагове: конфликтът след изборите в Киргизстан се подхранва от ожесточената конфронтация между президента Сооронбай Жеенбеков и неговия предшественик Алмазбек Атамбаев, неотдавна освободен от затвора от свои привърженици.
Властите в тази планинска страна в Централна Азия във вторник анулираха резултатите от парламентарните избори след нощ на насилие между полицаи и демонстранти, протестиращи срещу изборни измами.
При тези сблъсъци загина най-малко един човек и бяха ранени над 600. Протестиращите постигнаха един значителен успех: освобождаването на бившия президент Атамбаев, задържан от повече от година в затвор на силите за сигурност. И то без последните да окажат съпротива.
През целия ден протестиращите окупираха и централата на президентството, изоставен от силите на реда, в центъра на Бишкек - столицата на бившата съветска република.
Въпреки всичко 61-годишният държавен глава Сооронбай Жеенбеков твърди, че продължава да държи контрола над страната, при това когато неговият премиер беше заменен от един от неговите противници, също освободен от затвора.
Кризата, която го заплашва, се подхранва от влошаването и впоследствие прекъсването на връзките му с 64-годишния Алмазбек Атамбаев, негов ментор в политиката.
А първоначално всичко беше добре организирано от двамата мъже, дългогодишни членове на една и съща социалдемократическа партия.
През 2017 г. Атамбаев напусна президентството след шест години на власт и относителна стабилност в една страна, която стана свидетел на два бунта през 2005 и 2010 г., спазвайки Конституцията, която налага ограничение от един мандат на този пост.
След това той подкрепи за свой наследник своето протеже и бивш премиер: Сооронбай Жеенбеков.
Избирането на Жеенбеков същата година доведе до исторически момент за Киргизстан, първото мирно предаване на властта между двама избрани президенти.
Но меденият месец не продължи дълго.
Според политолога Медет Тюлегенов, от Американския университет на Централна Азия, бившият президент е искал да запази властта, като използва влиянието си и мрежите си, в сянката на своето протеже, което смятал да направи своя марионетка.
Но този план, посочи професорът пред АФП, е бил провален от подценените амбиции на Жеенбеков и "липсата на уважение" на Атамбаев към него.
В началото на 2019 г. бившият президент си позволи да отправи публично сериозни критики срещу своя наследник. "Повратен момент", довел до скъсване, според Медет Тюлегенов.
След като беше обвинен в корупция и лишен от имунитет от парламента, Атамбаев отказа да се яви в съда и направи опит за почетна последна битка през юли 2019 г. във вилата си край Бишкек, където се барикадира, заобиколен от въоръжените си хора.
"Жеенбеков си играе с огъня и това ще свърши зле. Страната ще бъде разделена!", предупреди той.
След първи неуспешен щурм на специалните сили, при която загина един човек и десетки бяха ранени, бившият лидер се предаде на следващия ден по време на нова полицейска операция.
През юни той беше осъден на 11 години затвор за освобождаването на мафиотски бос от затвора, докато беше на власт. Очакваше го втори процес, за ролята му във въоръжената съпротива срещу ареста му.
Противопоставянето между двамата мъже се подхранва и от традиционното съперничество между Севера и Юга на Киргизстан, разделени от огромни планини.
Атамбаев идва от Севера, където се намира столицата Бишкек и като цяло, елитът. В същото време съперникът му Жеенбеков е от Юга, по-селски и по-взривоопасен, особено регионът Ош, втория по големина град в страната.
Балансът между южните и северните киргизстански партии е от жизненоважно значение за упражняването на властта, както и за контрола на ресурсите и на финансовите потоци в тази бедна страна с 6 милиона жители.
Русия следи внимателно кризата. Стотици хиляди киргизастанци работят в Русия, а Москва има военна база в Киргизстан.
През юли 2019 г. руският президент Владимир Пуитн се срещна едновременно с Алмазбек Атамбаев и със Сооронбай Жеенбеков, с надеждата да сложи край на конфронтацията им. Без успех. /БТА/
