- Трябва да представят и пари за издръжка
- Великобритания отваря системата за студентски визи
Великобритания отваря по-рано визовата система за чужди студенти, които искат да започнат да следват в британски университети от следващата есен. Тя ще важи и за българи.
Целта е кандидатите да имат поне половин година да си осигурят пари за такси, за издръжка, сертификат за владеене на английски език и покана от университет. Това са задължителни условия, за да съберат необходимите 70 точки за студентска виза.
За да отговори на тях, един
български
кандидат-студент
ще трябва да
разполага с
минимум 25 хил.
паунда годишно,
или около 55 хил. лева. 16 хил. паунда от тях ще отидат за такса за следване, а останалите са за издръжка. В момента родните студенти на Острова влизат безвизово и дори не трябва да представят налични средства, ако бъдат одобрени за изгоден студентски заем. Те плащат 9250 паунда такса, колкото и английските им колеги.
Заради излизането на Великобритания от ЕС от януари обаче те ще изгубят това право. Ще плащат значително по-високи такси, които се очертават да бъдат между 16 000 и 23 000 паунда. Освен това
вече няма да
могат да
кандидатстват за
студентски заеми
Прогнозите на британското правителство са, че това ще доведе до спад от 20% в броя на европейските студенти, които в момента са една трета от общо 450 000 чужденци във вузове на Острова.
От британската организация Universities UK international, която се грижи за международната репутация на британските университети, призоваха правителството в Лондон спешно да даде гаранции, че европейските студенти ще продължат да са добре дошли във Великобритания. Според нейните експерти новата визова схема трябва широко да се рекламира в Европа и на гражданите на ЕС да се отпускат специални стипендии.
Някои вузове вече започнаха да правят собствени оферти. Например
университетът в
Есекс предлага
за българи
стипендия от
5000 паунда
за покриване на таксата и още 2000 паунда за издръжка, съобщиха от фирма “Интеграл”, която извършва посредническа дейност при кандидатстване в чужбина. Въпреки новите по-неизгодни условия за следване в Обединеното кралство в техните офиси вече се появили и първите 11 ранни кандидатури за догодина. Пет от тях са за престижните “Оксфорд” и “Кеймбридж”, като предпочитаните специалности са компютърни науки, право, математика и биология. Други търсени специалности, които се предлагат основно от британски университети, са дизайн на електронни игри, генетика, биомедицина и наука за здравословно хранене.
По данни на “Интеграл” тази есен около 10% по-малко българи са започнали да следват във Великобритания, макар това да бе последна възможност за по-евтино обучение. Според експертите това се дължи на епидемията от коронавирус, заради която се наблюдава въобще отлив на кандидати за чужбина, а и на добрите алтернативи за обучение на английски език, които се предлагат в страни като Ирландия и Нидерландия, където следването е далеч по-евтино.
“Сега е моментът британското правителство да покаже колко много цени студентите от ЕС. Ние приветстваме подобренията във визовата система за чужди студенти и въвеждането на възможност да останат до 2 години да си търсят работа, след като завършат. Но не трябва да се забравя, че тя поставя пред европейците нови бариери. Трябва да бъдем креативни и да направим така, че да продължим да бъдем привлекателни за тях”, коментира Вивиен Стърн от Universities UK international. По думите ѝ кандидат-студентите от ЕС вече търсят други опции за учебната 2021/2022 г., така че Великобритания трябва да работи бързо, за да не ги изпусне. Това включително означава
да се намали
цената на
студентската виза,
която в момента е 348 паунда, и тя да се изравни с тази в други държави, които предлагат конкурентно висше образование. Проучване показва, че сегашните британски имиграционни условия са сред най-скъпите в света и има разлика от 405% спрямо други водещи академични държави.
До момента правителството в Лондон избягва да дава обещание за някакво преференциално отношение към европейските студенти. “Ранното стартиране на студентския визов маршрут изпраща ясно послание към света, че искаме най-добрите и най-ярките да дойдат във Великобритания, за да учат в нашите световноизвестни образователни институции”, коментира зам.-министърът по въпросите на имиграцията Кевин Фостър. До момента чуждите студенти, които са извън ЕС, имаха около 3 месеца, за да подготвят необходимите документи за университет и виза. Сега времето е двойно по-голямо, тъй като заради Брекзит европейските граждани също ще подлежат на визов режим от януари.
Той няма да се отнася за вече започналите да следват на Острова българи. Те обаче ще
трябва да
кандидатстват
за статут на
уседналост,
за да могат да продължат свободно да влизат и да излизат от Великобритания. Крайният срок да го сторят е до 30 юни 2021 г., но на практика ще им е необходим още в първите дни на следващата година, ако планират пътуване до родината за коледна ваканция. Също така трябва да знаят, че могат да го изгубят, ако не пребивават поне 6 месеца всяка година в Обединеното кралство.
За тях няма да се отнасят новите по-високи такси. За целия курс на обучението си те ще продължат да плащат до 9250 паунда годишно, колкото и английските им колеги. Също като тях ще получават и изгодни заеми за покриване на разходите си. Те са при много ниска лихва и връщането им започва, когато студентът завърши, тръгне на работа и стигне до определен доход. За България той е 12 000 паунда годишно, а за Англия – 25 000. По тази причина 90% от нашите студенти на Острова досега се възползваха от студентски заеми, което вече няма да е възможно.
Чужденци 6 г. водят съдебни
битки заради езикови тестове
Проверката на езиковата готовност се оказа една от най-големите пречки пред чужденците извън ЕС, които досега кандидатстваха за британска студентска виза. През 2014 г. избухна скандал, че частни фирми, оторизирани да провеждат тестовете по английски, са давали сертификати без необходимото ниво на владеене на езика, за да помогнат на хора просто да дойдат в Обединеното кралство.
В резултат вътрешното министерство отне визите на близо 34 000 студенти. Някои от тях продължават да водят съдебни битки по въпроса и даже преди дни направиха протест пред британския парламент и внесоха писмо до британския премиер Борис Джонсън с искане миграционните им досиета да бъде изчистени.
Сред тях е Наоми Раджа, който дори не подозира, че е заподозрян в измама, докато един ден в квартирата му не идват имиграционни служители. Те му казват да си вземе документите и да ги последва. Остава в ареста 125 дни, като е заплашен с екстрадиция, но той обжалва и след продължили 5 г. съдебни дела и похарчени 30 000 паунда за адвокати получава право да остане във Великобритания.
Наоми Раджа каза, че участва в протеста не само заради себе си, но и защото не иска преживеният от него ужас да се случи на някой друг чужденец. От министерството на вътрешните работи коментираха, че към момента на отнемането на визите са имали достатъчно доказателства, за да го сторят.
