Начинаещ социален работник дава шанс на 31-годишна жена да запази десетото си бебе
“Мразех се. Бях напълно объркана. Физически и емоционално не можех повече да се грижа за девет деца.” Това са спомените на англичанката Емили, когато през 2017 г. чува съдебното решение, че ще трябва да се раздели с децата си в интерес на тяхната безопасност. Три от по-малките са осиновени, а останалите са настанени в приемни семейства. Причината е, че социалните служби са установили системно пренебрегване от страна на родителите им.
“Нямах никаква емоция, никакво чувство. Беше като да се разхождаш в несвяст през цялото време. Започнах да излизам, да пия много. Това беше начин да блокирам случилото се”, разказва жената пред Би Би Си.
Тя не иска нейната самоличност да бъде разкривана не само заради деветте деца, които е изгубила, но и заради десетото, което с много усилия успява да задържи при себе си. Затова медията решава да я нарича Емили и да даде условни имена и на близките ѝ в своя репортаж за невероятния житейски шанс, който получават от един начинаещ социален работник.
Джеймс Шуткевър е стажант в благотворителната организация “Фронтлайн”, която дава възможност на прохождащи в професията да се занимават с реални случаи под надзора на старши колеги. През миналия юни той за първи път чува за историята на Емили и предлага да опита да се заеме с нейния случай.
31-годишната жена току-що е родила десетото си бебе от нов партньор и по всички правила то трябва да ѝ бъде отнето, особено след като при раздялата с предишните е заявявала, че не може да се справи с отглеждането им. От досието ѝ в социалната служба обаче Джеймс научава, че тя е била жертва на тежко домашно насилие от страна на предишния си партньор, който е баща на първите ѝ девет деца. След като връзката им се разпада, е оставена сама да се грижи за тях.
“Разбираме, че да имаш девет деца не е лесна работа, за всеки родител би било предизвикателство. Но тревогата ни беше, че Емили не се ангажира с предложената от нас подкрепа”, казва социалният работник Бренда Грейг. В докладите на службата пише, че децата не са хранени добре, дрехите им са били мръсни, пропускали са училище, често са оставяни без надзор и редовно са виждани да се бият помежду си.
Джеймс предлага да се опита да спечели доверието на Емили и на новия ѝ партньор Алекс, преди да се вземе окончателно решение какво да се прави с бебето им Хари.
“Смятам, че основният проблем на родителите, когато социалните започнат да се занимават с тях, е, че ни възприемат като нещо негативно. Мислят, че отиваме в дома им, за да ги хванем в някакво нарушение и да им вземем децата. Исках да променя това и да им покажа, че съм там, за да предотвратя точно това”, обяснява Шуткевър. След обсъждане получава шанс да посети Емили и 4-седмичното ѝ бебе. Първите му впечатления са, че тя е жизнена и волева жена, готова да се грижи за това дете. Говорят какво се е променило за нея след раздялата с първото ѝ семейство.
“През 2017 г. бях в дълбока депресия. Тогава не бих работила с теб, не бих те пуснала дори в къщата си. Мразех мъжа си, живота си, не децата, а себе си, защото осъзнавах, че не мога да се грижа за тях”, споделя му Емили. Джеймс е заинтригуван от откровения начин, по който тя говори за настоящия си живот.
Споделя, че е щастлива, чувства се спокойно на мястото, на което е. В добри отношения е с новия си партньор. “Отдавна не сме се карали. Имаме някои разногласия, защото понякога той ме дразни с някои постъпки, но нещата са доста различни”, обяснява Емили и подчертава, че иска да бъде майка на Хари и нищо да не пречи на това. Признава, че споровете им са основно след употреба на алкохол. Договарят се той да не присъства повече в техния живот.
При една от внезапните проверки Джеймс обаче вижда бутилка в кухнята, след като доста време отнема на Емили и Алекс да му отворят. Първоначално мъжът отрича да е пил, но редица признаци издават, че е така. Емили се опитва да го оправдае, че не го прави често за разлика от бившия ѝ мъж, който непрекъснато бил пиян и я е биел. Социалният работник обаче записва в досието им този инцидент и обяснява, че това много е нарушило доверието помежду им. След два месеца следва още един по-голям. Двамата се сбиват пред по-старши колеги на Джеймс. На него му отнема доста време, за да разбере какво е предизвикало спречкването им и да измисли начин как да продължат. Оказва се, че Емили е ядосана, че Алекс е без работа и е напуснал къщата им, без да каже къде отива. Имам да губя твърде много, моля те, не разбърквай нещата, извиква тя, когато Джеймс се опитва да я предизвика на разговор дали отново не е в клопка на незачитащ чувствата ѝ партньор. Отнема му известно време да я убеди да започне курс за жертви на домашно насилие, който да ѝ помогне да разпознава признаците на принудително и контролиращо поведение. Алекс също се съгласява да посещава групи за извършители на домашно насилие, но започва да пропуска сесиите.
Когато разбира, Емили е толкова разочарована, че го изхвърля от къщи. Пъвоначално той отива да живее при родителите си, но бързо осъзнава, че иска да се върне при нея и малкото им бебе. Още повече че има дъщеря от предишна връзка, с която може да се вижда само в почивни дни. Налага се отново серия от срещи със социалните работници, които в прав текст обясняват на родителите, че тяхната задача е да се уверят, че Хари е в безопасност, а не да решават личните им проблеми и ако те не се мобилизират да докажат, че могат да се справят с тях, бебето ще бъде отнето. Джеймс за пореден път се заема да гради стратегия как да спаси тяхното семейство. Алекс е убеден да се върне в курса за насилници и да посещава друг за проблеми с алкохола. След като ги завършва, Емили приема отново да са заедно, което е много важно, тъй като предстои 6-месечен преглед на постигнатото, от който зависи дали синът им ще остане при тях. Изненадващо за мнозина всички участващи в него експерти дават положителни оценки.
Заради коронавирусната епидемия Джеймс спира да ги посещава. Поддържат контакт по скайп. От разговорите му се струва, че нещата наистина са добре, но го разбира със сигурност, когато отново ги вижда в парка. Двамата са седнали и си говорят, докато Хари се опитва да прави първите си стъпки около тях.
3000 българчета се разделят със семействата си всяка година
Годишно около 3000 деца у нас напускат семейната среда, показват данни на Агенцията за социално подпомагане. През 2018 г. например над 2000 е трябвало да бъдат настаняване при роднини, близки, приемно семейство или специализирана институция, за да бъде защитен животът и здравето им. 1058 пък са изоставени от своите родители. През миналата година общият брой на малчуганите, загубили шанс да растат в биологичното си семейство, е приблизително същият.
От агенцията уверяват, че социалните служители не вземат с лека ръка решения за отнемане на дете. За да стартира процедура, трябва да бъде получен сигнал, че то се намира в риск или има проблем с него.
Те могат да се самосезират и по медийни съобщения, но всички обстоятелства отново се проверяват от социален работник. Той събира информация от всички възможни източници – родители, роднини, учители, личен лекар, полиция, прокуратура, община, за да направи преценка дали детето е в безопасност.
Извеждане му от семейството е крайна мярка, първо се търсят възможности за подкрепа на биологичните родители. Ако заключението е, че те не могат да се справят, се опитва да бъде настанено при роднини или близки хора, които биха се грижили за него. Чак след това се пристъпва към настаняване в приемно семейство.
