Като кандидат за президент през 2016 г. Доналд Тръмп установи контрол над надпреварата за Белия дом и до самия край не го изпусна. Той майсторски дефинираше опонентите си и ги очерняше с язвителни прякори и казваше всичко, каквото му хрумне, и също така нееднократно въвличаше съперниците си в скандалите, които той самият създаваше.
В тазгодишната надпревара обаче това се оказва доста по-трудно за Тръмп. Възможно е наистина президентът да си остава по-яркият и по-интуитивният кандидат в състезанието за Белия дом, но досега в кампанията, в която негов съперник е кандидатът на демократите Джо Байдън, той среща трудности да направлява хода й в желаната от него посока.
Атаките на стопанина на Белия дом срещу Байдън бяха неубедителни и непоследователни, което не се хареса на някои републиканци, които смятат, че Тръмп е пропилял редица възможности да дефинира съперника си. Опитите му да излезе от темата за коронавирусната пандемия и да тласне публичния разговор към по-благоприятни за преизбирането му теми, включително правоприлагането и икономиката, не успяха да накарат кой знае колко избиратели да повярват, че здравната криза не е чак такъв повод за притеснение и че като лидер той успешно се справя с нея.
Дори новината за номинирането от президента на съдия Ейми Кони Барет за овакантеното място във Върховния съд - номинация, целяща да мобилизира консервативните избиратели - беше засенчена още на следващия ден от бомбастичните разкрития на в. "Ню Йорк таймс" за личните му финанси.
Днешният първи предизборен дебат между Тръмп и Байдън дава на президента една от последните му възможности да промени облика на надпреварата и да представи бившия вицепрезидент в желаната светлина пред избирателя. Но като се има предвид, че до изборния ден остават само пет седмици, че в някои ключови за надпреварата щати вече гласуват и че много избиратели гласуват просто с оглед на партийните си пристрастия, според някои републиканци Тръмп няма повече време.
"В тази кампания враговете на Тръмп са трима: коронавирусът, Джо Байдън и календарът", каза Нийл Нюхаус, социолог републиканец.
Ръководствата на двете американски партии обаче не бързат да отписват Тръмп, особено предвид това, което се случи в надпреварата му с Хилари Клинтън през 2016 г., когато социологическите проучвания до последно сочеха Клинтън за вероятния победител. В навечерието на дебата довечера Тръмп загатна каква ще бъде стратегията му на диспута: той предприе мощна атака срещу Байдън за неговото минало, характер и острота на ума.
В отправяните от президента послания обаче има противоречия.
Понякога Тръмп представя Байдън като крайноляв кандидат; друг път казва, че макар и да е по-умерен, Байдън ще бъде подвластен на най-либералните фракции в партията си. Тръмп настоятелно твърди, че 77-годишният му съперник не е подходящ за поста; вчера, изпращайки на Републиканската партия темите за предстоящия дебат, от щаба на Тръмп обаче предупредиха, че Байдън не бива да бъде подценяван.
Някои от привържениците на президента казват, че продължават да са уверени, че той разполага както с нужното време, така и с нужните политически умения да изпревари Байдън на финалната права.
"Президентът Тръмп разполага с доста на брой, готови за употреба "патрони", с които дотук по време на кампанията той успешно стреляше", каза Ед Брукоувър, стратег от Републиканската партия, който по време на кампанията през 2016 г. беше съветник на Тръмп, преди да бъде сменен по време на изборите. "Колкото повече научават хората за вицепрезидента Байдън, толкова по-голям ще бъде ефектът от тези патрони."
Много републиканци обаче казват в частни разговори, че са озадачени, че Тръмп, който през 2016 г. умело откриваше слабостите на съперниците си и се възползваше от тях, сега не може да намери начин да дефинира Байдън, и то в последния етап от кампанията. Някои предупредиха щаба на Тръмп още в началото на лятото, че рискуват да пропилеят предимствата на това да си действащ президент: става дума в частност за месеците и парите, които действащите президенти обикновено използват, за да изпробват посланията срещу съперника си преди същинската предизборна надпревара през есента.
В последните случаи, когато действащи президенти печелиха втори мандат, те на практика използваха пролетта и лятото преди изборите, когато техните евентуални съперници все още приключват с избирането си на първичните избори и още правят първи стъпки в граденето на кампания за същинските президентски избори; те използваха това време, за да дефинират съперниците си, преди избирателите още да са си съставили представа за тях. Президентът Джордж Буш-син използваше това време, за да бетонира впечатлението, че демократът
Джон Кери е човек, който често си мени мнението. Президентът Барак Обама предприе масирана рекламна кампания срещу съперника си от републиканците Мит Ромни, в която последният беше представян като богат корпоративен грабител, който напълно е загубил връзка с реалността.
"Средностатистическият избирател трябва да чуе едно и също послание осем пъти само за да го запомни, да не говорим да му повярва - повечето избиратели не стоят да си прекарват времето в анализиране на политическите новини", каза Бен Лаболт, бивш съветник на кампанията на Обама и Белия дом. "Ако си представим кампанията като игра на дартс, Тръмп хвърли доста стрелички, но нито една не се задържа върху мишената."
И не че Тръмп не опита.
В Туитър и в предизборни прояви президентът през последните месеци предприе редица атаки срещу Байдън, вземайки на мушка дългата му кариера във Вашингтон и лансирайки неподкрепени с доказателства твърдения за деловите отношения на сина му Хънтър с Украйна. Но при положение че вече не остана време, някои от атаките на Тръмп стават все по-недостоверни, включително твърденията, че Байдън можело да вземе стимуланти преди дебата. Няма никакви доказателства, които да подкрепят подобно твърдение на президента, а и то изглежда като опит за оправдание, в случай че опонентът му от демократите се представи добре.
Засега нито една от атаките на Тръмп не успява да постигне резонанса, който имаха язвителните му критики през 2016 г. срещу съперниците му на първичните избори на Републиканската партия, а после и срещу Клинтън. Той непрестанно определяше Клинтън като "корумпиран", хитър и задкулисен политик - атаки, които в края на кампанията получиха още по-силен отзвук сред някои избиратели, след като "Уикилийкс" публикува хакнатите имейли, с които беше изнесена информация от кухнята на кампанията й, както и решението на тогавашния директор на ФБР Джеймс Коми да възобнови разследването за частния имейл сървър, който тя е използвала като държавен секретар.
"През 2016 г. той успя да направи така, че надпреварата да се завърти много повече около Клинтън, отколкото около него", каза Нюхаус, социологът от републиканците. "Тази година обаче той среща трудности да постигне този ефект." (БТА)
