На Кирил Огненски от село Бистрица се обаждат и за издирване на изгубени туристи, и за изпотъпкана от крави царевица
“24 часа” отличава “Достойните българи на годината” от 2003 г. насам.
За тези 18 г., през които над 700 души бяха удостоени с престижното звание, инициативата се наложи като каузата, която утвърждава доброто у българите и намира новите герои на нашето време.
На 16 март обявихме, че отличието “Достоен българин” за тази година е колективно - за всички български лекари, медицински сестри, лаборанти, рентгенолози, шофьори на линейки, за хората на първа линия.
Доброто в България обаче има много лица. Вижте историята на 46-годишния Кирил Огненски, който за втори мандат е кмет на село Бистрица, което е на 3 км от Дупница и е с близо 2000 жители.
Tелефонът на кмета на дупнишкото село Бистрица не спира да звъни. Включен е 24 часа в денонощието, а в профила му във фейсбук не остава съобщение без отговор.
Това е 46-годишният Кирил Огненски, който втори мандат управлява селото, което е на 3 км от Дупница и е с близо 2000 жители.
Преди дни Кико, както го наричат съселяни, приятели и познати, участва в издирвателна акция и успя да открие изчезнала жена от Дупница. Една сутрин - малко преди 6 ч, му се обадил приятел от Франция с молба за помощ. На негов приятел
предишната
нощ изчезнала
жената
и не успели да я открият. Кметът е последната надежда като човек, който познава целия район около Дупница и Рила планина.
“Веднага събрах десетина мъже от селото и тръгнахме да я търсим. Един тракторист ми се обади, че предната вечер е видял кола, пропаднала в канавката край пътя за Вангелова чешма, а от нея слязла жена и продължила да върви към оборите в ромската махала. Бързо намерихме жената, а до нея имаше блистери от лекарства. Не знам дали ги е изпила, но видимо не беше в добро състояние”, разказва кметът.
И обяснява, че никога не е отказвал помощ за каквото и да е и на когото и да е. Търсят го за всичко, с което хората не могат сами да се справят.
Преди време отново участвал в акция по издирването на две изгубени туристки в Рила. Жените объркали пътеката около връх Фенерка и след издирване, продължило до 1 ч след полунощ, ги открили.
Преди години пък планински спасители го извикали на помощ за турист със счупен крак, също изгубил представа къде се намира. Огненски отново събрал вярна дружина и започнали претърсване на планината. Намерили туриста под хижа “Иван Вазов” и на ръце го свалили.
“Познавам целия район - всички пътечки, всички местности. Не съм ловец, но съм запален планинар. Използвам всяко свободно време да съм сред природата, където си почивам и се зареждам с енергия”, казва Кико, който е служил в Гранични войски - оттам се е научил на ред, организация, ориентация в местности.
Като граничар е взел и уроци по оказване на първа медицинска помощ. Това пък му помогнало при спасяването на мъж, ухапан от някакво насекомо в гората.
Тогава Огненски лежал в болницата в Дупница с микроинфаркт.
“Целият бях овързан с кабели към апаратурата по мен. Звъни ми познат и казва: “Кико, Гецата е с мотора в гората, но нещо го ухапало и е много зле”.
Скочих
леглото с
кабелите
по мен,
качих се на джипа, който бях оставил пред болницата, взех приятел и тръгнахме. По пътя буквално влетях в един магазин и купих две бутилки с вода. Намерихме Гецата в гората, беше изпаднал в безсъзнание. Обадихме се на линейка. През това време го полях уж с водата от бутилките, а тя се запени. Оказа се, че в бързината съм купил тоник. Качихме го на джипа и по пътя ни пресрещна линейка. Лекарката още на място му би 3 инжекции и човекът се върна към живот”, спомня си инфарктната ситуация селският кмет.
Не иска да си спомня обаче какво после е станало в болницата, след като видели, че пациентът им липсва.
“Като се върнах, стана страшно -
отнесох луд
скандал от
лекарите,
ама не можех да не тръгна, когато някой има нужда от помощ”, допълва Огненски.
Не откликнал обаче на “покана” да изкъпе бебе в 2 ч след полунощ. Ядосана майка, че в къщата им няма вода, му написала съобщение: “Ела да изкъпем бебето.” А в Бистрица наистина често има аварии и чешмите пресъхват.
Водопроводът е строен през 1936 г. Сега е започнала подмяна на около 1/3 от тръбите в селото - 5 км, като надеждата е поетапно да бъдат подменени всички.
“Сега при ремонта също се налага спиране на водата, но хората не могат да го разберат. Много от тях са изнервени и не искат да изчакат, докато приключи работата. Миналата седмица в петък в 18,30 ч получил съобщение от човек от селото, който се оплакал, че от 3 дни няма вода, а съседите му имат.
“Тръгнах веднага да видя къде е проблемът, но се учудих, че от 3 дни нямат вода, а ми пише в петък вечерта. Обадих се на фирмата, дойдоха хората, но се оказа, че проблемът не е в техните тръби, а в отклонението към къщата”, разказва Огненски.
Няма да забрави и как разгневен съселянин му се оплакал, че мръсният канал е запушен и връща обратно. Веднага отвел майстор да види какъв е прблемът.
Открили в
тръбите яке
“Каза ми, че е натъпкал “палтето”, за да не се пълни с камъни тръбата, и забравил да го извади”, разказва случката Кико.
Показва съобщение, получено в 23,20 ч от жена, която се оплаква, че крави ѝ смазали царевицата. Пращат му сигнал за запален през нощта контейнер с боклук и той веднага тръгва към мястото.
Съпругата и двете им деца - дъщеря и син на 14 и 12 г., вече са свикнали, че той е денонощно на разположение на хората.
До миналата година всяка зима е ринел снега по улиците с личния си джип, към който е прикачил гребло. Първата година, когато станал кмет, през декември паднал дълбок сняг. Тогава сутрин ставал в 4-5 ч и тръгвал с лопата да рине около детската градина и край магазините, за да може хората, като тръгнат сутрин, да се минава.
На следващата зима вече установил, че с лопата няма да стане, и пригодил греблото към джипа.
Кметът на Бистрица изненадал местните и когато
на Хелоуин се
появил на работа
с народна носия
“Направих го, защото се ядосвам, че все повече почитаме някакви чужди празници, а забравяме нашите традиции. Възстановихме традицията на Йордановден, но с уговорката всички мъже да са в народни носии. На Гергьовден също празнуваме в носии. Човек не трябва да забравя, че преди всичко е българин, и да почита традициите”, категоричен е управникът.
През 2015 г. се явил на изборите като кандидат на БСП и спечелил от първи тур. Миналата есен обаче се явил като независим и спечелил от раз.
“Разбрах, че за един кмет, независимо дали е на село, или голям град, партийната принадлежност е без значение. Проблемите на хората са едни и същи и те трябва да се решават. Партийното разделение не води до нищо добро”, смята кметът.
Винаги носи със себе си портрет на Тодор Живков. Има няколко, които е намирал по тавани и мазета на обществени сгради и училища.
“Правя го, защото смятам, че не трябва да се отрича направеното от управленците преди нас. Времето на Живков е част от нашата история и не трябва да я затриваме. Имало е и лоши неща тогава, но и днес не всичко е розово. Как биха се почувствали днешните управници, ако след 50 г. някой отрече всичко направено от тях? Затова си пазя портрет на Живков”, обяснява Огненски.
Всеки ден
е на улицата,
среща се лице в лице със съселяните си и затова има голям авторитет сред тях. Едни му се оплакват, други му благодарят за съдействието. Прави всичко възможно, за да създаде истинска местна общност, като не пропуска да организира тържества, курбани в черквата, а децата да възпитава, като заедно с тях почиства туристически пътеки в Рила или пък да веят българското знаме на националния ни празник.
