В пандемията компаниите не спряха, плащаха заплати и не изпратиха хора вкъщи
20 779 миньори са добили 109,93 млн. тона полезни изкопаеми през 2019 г. Стойността на произведената продукция е 2,85 млрд. лева. Всеки един от тези над 20 хиляди души, заети в минната индустрия, е изработил 137 394 лева. Това прави производителността 2,5 пъти по-висока от тази в останалата индустрия.
През 2010 г. в бранша са били заети 25 539, или с 4760 души повече, а всеки един от тях е добил средно 3,5 хил. тона, или със сериозните 44% процента по-малко от сега.
От няколко години
тази 2,5 пъти
по-висока
производителност
е като марка на
минния сектор
у нас и причината е в огромните инвестиции - около 7 млрд. лв. за 6 години.
Каквото и да се случва в последно време - спад на цените, политически трусове, дори епидемия от COVID-19, трендът при тази индустрия е нагоре.
Няма по-нови от данните за 2019 г., но пък вероятно тези за 2020 г. ще са подобни. Защото пандемията не спря добива на мед, злато, олово, цинк и други метали и на неметални суровини, не го и намали.
Големите компании, които са в Българската минно-геоложка камара, взеха решение да запазят и дори да увеличат производството. Прогнозата е, че и тази година ще има ръст. Така се отблагодаряват 7-те млрд. лева, вложени в машини, умни съоръжения и центрове. Само един пример - “Дънди Прешъс Металс” е разработил самообучаващ се дрон, способен да се ориентира под земята.
Какво се случи в миннодобивния сектор по света в разгара на пандемията през пролетта?
Цената на медта и други метали на световните фондови борси претърпя спад. Някои медодобивни предприятия в различни държави бяха затворени или преминаха на режим на поддръжка и предприеха съкращения на разходи и персонал. През юни например са били затворени 12 каменовъглени мини в южната част на Полша за три седмици, за да спре разпространението на коронавируса сред миньорите.
В извънредното положение успяхме да съхраним работни места и заплащането в сектора, казва изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев.
Наложили се реорганизация на работата, обединяване на смени в различните предприятия, увеличаване на времето между смените, за да се дезинфекцират работните места и общите помещения. И драконовски мерки за опазване на здравето на хората.
Забавили са се откривките - разкриването на терени, върху които да се осъществява добивът на цветни метали. В момента тези процеси се възстановяват.
“В условията на извънредното положение
усилията ни бяха
насочени към
непрекъсваемост
на бизнеса,
устойчивост
на работния процес и опазване на здравето на работниците и служителите чрез въвеждане на стриктни мерки и осигуряване на нужните предпазни средства”, казва инж. Драгомир Драганов, изпълнителен директор на “Елаците-Мед” АД, което е част от група “Геотехмин”. И допълва, че дружеството не е допуснало да се намали съставът на работниците и служителите, заети в минно-добивната дейност.
“В първите дни на ограниченията през март в група “Геотехмин” осигурихме предпазни средства и дезинфектанти, инсталирахме термокамери, въведохме засилени санитарни мерки, ротационен режим на работа и дистанционен труд, казва Доминик Хамерс, изпълнителен директор на “Геотехмин” ООД. И допълва: - Запазихме работните места, защото за нас е важен социалният подход и трябва да се мисли дългосрочно.”
В “Асарел-Медет” в кризисната година изпълняват утвърдения си годишен производствен план. В извънредната обстановка са взети превантивни мерки, реорганизирани са работният график, транспортът. И при тях няма съкращения и намаление на заплатите.
При подотрасъла на скално-облицовъчните материали и индустриалните минерали - все продукти за производство на керамични изделия и облицовки, насочени към строителството, много от потребителите са международни компании, изпитали затруднения, казва доц. Митев. Компаниите от този бранш са работили, складирайки добитото, за да отговорят на евентуалното търсене след пандемията. Което и се случи.
Радомир Чолаков, изпълнителен директор на “Каолин”, коментира, че след спирането на стъкларските заводи се е наложило да затворят за 30 дни през април и май заводите и са зареждали складове. Вече всички по веригата на доставките обаче работят.
Традиционен вече спад - за 2019 г. той е 7%, има при добива на въглища, но това е заради намаляването на производството на електроенергия, както и на потреблението, казва директорът на камарата доц. Митев.
Която и суровина да си изберем от спектъра на подземни богатства,
навременните
инвестиции в
технологии и
оборудване я
правят рентабилна
на световния пазар
И тъкмо те са важни за устойчивото развитие на една компания в бъдеще. Без инвестиции в иновации и технологии ще се изземат откритите запаси и казано на минен жаргон - рудникът ще се задъни и няма накъде да продължи работата, а ценните запаси ще останат загробени, обяснява доц. Митев.
Приносът на минерално-суровинната индустрия е 4 - 5% от БВП, но това е директната стойност и приносът ѝ за икономиката. Че тя остава устойчива и при коронакризата, има и други измерения. Да, браншът осигурява приблизително 21 000 работни места, но други 120 000 са съпътстващи и всички тези хора получават доходи, плащат данъци по места. Инвестициите, които всеки от тях прави в земя, имущество, технологии, развиват региона. Така че, реално погледнато - непреките приходи са в пъти повече, отколкото е делът в икономиката.
Факт са добрите условия и високият стандарт на живот в общини, в които е минният бизнес, средната работна заплата там възлиза на 2000 - 2200 лв. и надминава тази за София-град.
Въпреки че кризата още не си е отишла и има капани пред индустрията, прогнозата за бъдещето е добра.
“Пред труден момент сме изправени, но
високата
квалификация на
мениджърите на
всяко едно наше
предприятие
води до устойчиво преминаване през този катаклизъм на борсовите цени”, казва изпълнителният директор на камарата. Той прогнозира, че глобалното търсене на метали ще се увеличава заради развитието на технологиите. Те са нужни за телекомуникациите, зелената енергетика със слънчевите и вятърните турбини, за автомобилостроенето, в което имаше сериозни спадове, но тръгва нагоре. Китайската икономика също се е завъртяла, което предполага и търсене на суровини.
Това налага извода, че търсенето на метали може да скочи и с 200%, казва доц. Митев. Мед, цинк, титан, алуминий, компонентите за батериите - волфрамът - рядък земен метал, какъвто има у нас, всички тези суровини са нужни, за да бъдат осъществени каквито и да било иновации и технологии, както и политики, свързани с околната среда.
“Технологичното развитие на света ще доведе и до по-добри времена за добивната промишленост”, убеден е доц. Митев.
