Браншът: Не можем да преживеем кризата без нисколихвени кредити
Около 30% от нощните заведения в България не са отворили от понеделник и по всяка вероятност няма да имат тази възможност независимо от отмяната на ограниченията, направенa в неделя. Това съобщиха от бранша. Най-вероятно те ще фалират, тъй като въпреки облекченията няма как да издържат при сегашните условия.
“Нашите членове имат спешна нужда от специални нисколихвени кредити - както за фирмите, така и за персонала им, иначе няма как да продължим да работим”, каза пред “24 часа” шефката на Българската хотелиеро-ресторантьорска организация (БХРА) Вени Петрова.
“Въпреки уверенията на управляващите банките отговарят, че трябва да почакаме за отпускане на кредити при облекчени условия, защото засега няма механизъм, по който да правят това. Дори когато отварят нощните си заведения, колегите работят на загуба, защото оборотите са много ниски. А трябва да добавим и новите разходи, възникнали във връзка с коронавируса. Когато работеха след 15 юни с 30% от капацитета си, дейността им също беше на загуба. На практика 30% от тях са на ръба на фалита”, каза Петрова.
Шефът на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов направи пред “24 часа” изчисления, че една средно голяма дискотека вече дава по около 5000 лв. месечно за консумативи за хигиенизиране, които преди пандемията са били около 5 пъти по-ниски - около 1000 лв. на месец. “В един ресторант с 200-300 места за сядане тези разходи вече са по около 2000 лв. месечно”.
Той разказа още, че веднага след 15 юни, когато падна забраната за посещения на заведения на закрито и на сватбите и абитуриентските тържества, е започнало насрочване на много такива събития. “В един момент обаче отново бе наложена забрана и от сватбени агенции знам, че им се е наложило да отменят 45% от тези празненства и дори да връщат капаро и други предплатени суми”, каза той.
Алибегов твърди, че никой не може да докаже, че струпването на хора в дискотеки и клубове е довело до сегашната вълна от короноварусни зарази. “Случаите, които се цитират, са единични. Когато почнаха протестите и видяхме по телевизията как хиляди хора се струпват на едно място в центъра на София и почти никой не носи маска, решихме, че това е вече прекалено. На практика протестите ни помогнаха да организираме среща с министъра на здравеопазването в неделя и да поставим въпроса за затворените нощни заведения. В нито една дискотека в България няма да видите толкова много хора накуп, както на протестите”, каза още шефът на асоциацията.
Другото, което прави бизнеса на нощните заведения много труден, е, че за разлика от ресторантите те на практика не са усетили облекчението от намаления на 9% ДДС. Около 25-30% от оборота на нощните заведения се състои от безалкохолни напитки, храна и кафе, останалите 70-75% са от алкохол, за който ДДС продължава да е 20%.
“Затова наесен ще се борим за намаление на данъка и върху бирата и виното За спиртните напитки е ясно, че не може, тъй като те са акцизна стока, а и никъде в ЕС няма такова облекчение за тях. Но България все пак е винопроизводителна страна и по-ниския ДДС ще допринесе много за съживяване на това производство”, каза Алибегов.
В същото време през юни осигурителните прагове за работещите в сферата на заведенията бяха вдигнати на 800 лв., което е увеличение с около 35%, а това е вдигнало разходите за персонал. Допълнителна трудност е, че самият персонал вече се намира по-трудно, тъй като многократното отваряне и затваряне на нощните заведения е накарало работещите да си търсят друга работа.
Най-голямата спънка за бранша обаче са силно намалелите обороти. Според шефката на БХРА държавата не прави нищо за рекламирането на България навън като туристическа дестинация. Ричард Алибегов дори прогнозира, че ако нещата продължат по този начин, големи курортни комплекси като например Слънчев бряг, които е абсурдно да бъдат напълнени само с родни туристи, сигурно ще трябва да бъдат напълно затворени.
