Някогашният Пловдив бил идеалното място за възникване на пожари с неговите къщи, повечето паянтови, плътно накацали по хълмовете една до друга, с неговите тесни улички, над които се долепяли еркерите на сградите, с липсата на достатъчно вода.
По тази причина през 30-те години на 19. век в Пловдив първоначално са сформирани тулумбаджийски тайфи.
За наблюдение на града от възникнали пожари е използвана Часовниковата кула, издигната над Сахат тепе /Дановия хълм/, която е една от най-старите в Европа. Предполага се, че първоначално е построена в зората на ХVІ век.
Според пътешественици, минали през Пловдив през ХVІІ век, такъв градския часовник, нямало нито в Одрин, нито в Цариград. Дори в Западна Европа такива архитектурно-технически образци не се срещали твърде често.
При пожар камбаната на кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се “янгън топи” (топовен гърмеж) от “Янгън кулеси” (пожарната кула). Разнасяли се викове: “Янгън вар” (има пожар!), разтичвали се хората.
Тогава водата се е продавала от т.н. сакаджии (водоносци) с натоварени на мулетата си тулумби (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба.
Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии” (пожарникари) започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането.
В първите години след Освобождението на Пловдив по разпореждане на генерал В. Веляминов през 1888 г. се създава противопожарната служба в Пловдив.
След учредяването на Пловдивския градски общински съвет, в края на същата година, тя минава под негово ведомство, без да бъде щатна.
Задачите по охрана на града в случай на пожар се възлагат на група милиционери, назначени със специална заповед от военното комендантство.
За целта те получават необходимите съоръжения: брадви, канджи и една тулумба, като действат заедно с дежурните сакаджии.
През нощта срещу 25 декември.1880 г. възниква историческият пожар в главния щаб на източнорумелийската милиция и жандармерия, намиращо се на мястото на днешния Музей на Съединението.
Сградата изгаря, без да може да се спаси нещо от нея. Огнена стихия поглъща в пламъците си часовоя при паричният ковчег Гюро Михайлов и четиримата караулни.
Освен човешки жертви, в резултат на пожара са унищожени муниции, пари и други ценности.
След малко повече от месец пловдивският кмет Иван Стефанов Гешев свиква заседание на градския общински съвет.
Един от главните въпроси, който се поставя за разглеждане и се решава, е този за пожарната команда. Историческият протокол № 18 от 5 Февруари 1881 г. от това заседание поставя официално началото на първата пловдивска общинска пожарна команда.
Гласува се специален бюджет за нейната финансова издръжка, оборудване и кадри.
През 1881 г. пловдивската община закупува първата пожарна помпа за града, наречена “Белишка тулумба”, пристигането на която е цяло събитие в живота на румелийската столица. По-късно са набавени още.
Пожарната команда е настанена в избата на старата пловдивска община, днешната сграда на Природонаучния музей, която и в момента малко се различава от първоначалният си вид.
Сакаджиите и тулумбаджиите остават, но техният брой вече е по-малък.
В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се премества в старият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се помещава и днес. Първоначално зданието е ниско, продълговато, с малък двор и навес, по който са поставяни пособията за гасене.
Съвсем близо до спалнята на пожарникарите се намира оборът - конюшня.
Лошото състояние на материалната база налага през 1921 г. да започне изготвянето на план за постройка на нова сграда за пожарната команда.
Утвърдено било да се построи една пожарна команда с всички нужни помещения, като: “гараж за пожарните коли, жилище за пожарникарите, за пожарния командир, обори, дезинфекционна станция, ветеринарна лечебница, работилници и други.”
Първият пожарен командир в Пловдив е чужденец, по народност австриец. Той е дошъл от София, но не се задържал на работа в Пловдив.
На 1 Февруари 1882 г. за началник на пожарната команда в Пловдив е поканен Светослав Димитров Бойчев, роден в Пловдив през 1857 г.
Той е първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. В Цариград две години и половина учи противопожарно дело при тогавашния инструктор на Цариградската пожарна команда граф Едмонд Зечини и специализира във Виена, Париж и Лондон.
Бойчев има заслуги по организирането на противопожарните служби освен в Пловдив и в редица други градове: Велико Търново, Русе, София, Ниш и Скопие. На това дело Светослав Бойчев посвещава цели 25 години.
През 1894 г. кметът на града Данаил Юруков назначава за пожарен командир в Пловдив Атанас Тодоров Канарев – един от пионерите на противопожарната охрана у нас. Той е роден в град Пловдив през 1849 г. Бил е опълченец.
С неговото име е свързано развитието на пловдивската пожарна команда до средата на 20-те години на ХХ-ти век.
През 1927 е назначен Генчо К. Калайджиев от Дупница. Неговото идване в Пловдив е нов етап в развитието на противопожарното дело в града. Издига се нивото и авторитета на пожарната служба сред гражданството.
По покана на общинският съвет през 1927 г в Пловдив гостува тогавашния пожарен командир в столицата Юрий Захарчук, който дава своето мнение за бъдещата уредба на общинската пожарна команда, за което изготвя доклад.
Същият е разгледан на заседание на пловдивското градско общинско управление. Няколко дни след изпращането на доклада Захарчук пристига в Пловдив, придружен от група софийски пожарникари и две автомобилни пожарогасителни коли, за да направи показни упражнения за работа с тях.
В центъра на града Захарчук инсценира пожар и пред любопитните погледи на пловдивските граждани ръководи работата на пожарникарите по изгасяването му.
Общината взема конкретни мерки за истинското преустройство на пожарната служба в духа на препоръките, дадени от Юрий Захарчук и през 1928 г. възлага на фирма “Магерус” доставката на автомобилни пожарогасителни машини и уреди.
Тяхната първа поява в Пловдив предизвиква учудването и възторга на гражданството.
Общинският съвет отпуска сумата от 335 332 лв. за закупуване първоначално на 4 пожарникарски автомобила, а през периода 1931 – 1942 г. са набавени още 3 коли. С това се повишава техническата съоръженост на пожарната команда и се осигурява по-големия й успех в борбата с огнените стихии.
С разрастването и развитието на промишлеността и инфраструктурата на града през последните десетилетия се подобрява и пожарната защита на населението. Днес градът се охранява от четири районни служби за пожарна и аварийна безопасност, общо с 13 противопожарни автомобила и една автомеханична стълба.
Създаден е и аварийно-спасителен противопожарен отряд за по-ефективна защита на населението от всякакъв вид бедствия, аварии, катастрофи и други.
За навременното и ефективно откриване и гасене на пожарите допринасят внедрените в множество обекти автоматични пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации.
