Дали днес ние тук не нарушаваме заповедта на здравния министър да не се събират групи от над 10 души, защото това е организирано събрание по инициатива на Стратегическия съвет на президента. Можем ли да сме сигурни в това, аз не съм. Това попита юристът доц. Атанас Славов по време на кръглата маса за социалните и икономически измерения на кризата от коронавируса, организирана от президента Румен Радев в Дом 2 на резиденция "Бояна".
Той критикува правната рамка на обявяването на извънредното положение и новата извънредна епидемична обстановка и "издаването на заповеди в 12 без 5, които влизат в сила от 12 ч."
Това, което ни пази сега е, че сме на територията на резиденция "Бояна" и НСО е около нас. Но ако бяхме една опозиционна група от 30-40 човека и сме се събрали около Народното събрание, дали полицията нямаше да ни направи предупреждение, да ни издаде протокол, попита доц. Славов. Той е доктор по конституционно право и активист на "Да, България!", съосновател на гражданската инициатива "Правосъдие за всеки".
Как се прилагат мерките, защо стандартите не са ясно определени в закона, а са подпъхнати в някаква заповед, от която не е ясно в каква степен можем да бъдем защитени от този произвол, каза доц. Славов. И видя голяма възможност за произвол в репресивния апарат на държавата по прилагане на нормите.
Нормативността се подменя в движение с някакви устни разпореждания, а това е недопустимо в една правова държава, критикува юристът.
В момента, вместо връщането към нормалността и принципите на правовата държава, получаваме нормализация на извънредното положение. В заповедите продължават да липсват достатъчно ясни стандарти за преценка на балансираност и необходимост, каза още той.
С една от последните заповеди на здравния министър беше отменена заповедта, свързана с масовите мероприятия. Това успокои обаче присъстващите в залата около 50 души адвокат Александър Кашъмов.
Извън хумора, това поставя въпроса дали и в каква степен българският гражданин успява да проследи потока на информация и на създаване на важни за правата на хората документи, който тече вече 2 месеца, допълни той.
Според една от последните заповеди на здравния министър Кирил Ананиев - № РД-01-263 от 14 май, обаче продължава да е забранено събирането на над 10 лица, както и провеждането на масови научни мероприятия (симпозиуми, конференции и други).
Доц. Славов сподели още пред присъстващите юридическите си притеснения от обявяването на извънредното положение. Законодателят е в дълг към гражданите и не изпълнява докрая конституционните си задължения по време на извънредно положение, категоричен бе той.
За първи път в най-новата ни история се обявява извънредно положение. Такова не бе обявено в предишни периоди, които е имало криза и сблъсъци по улиците, даде пример доц. Славов. И сподели изненадата си, че извънредното положение е било обявено на среднощна пресконференция и без никаква дискусия за подобна конституционна рамка. Липсваха и политически консултации с държавния глава, който е основния орган, който има грижата за националната сигурност, това беше нарушаване на конституционен стандарт, коментира той. Конституциите не са само писани норми, а епос на общуване между институциите и гражданите, допълни юристът. А в политически контекст видя умисъл във времето на обявяване на извънредното положение, защото в този момент рейтингът на правителството спадал, а президентът бил обявил намеренията си за дискусия за конституционни промени.
Правителството натисна ядреното бутонче и видяхме какво се случи - спря да се говори за къщи и скандали, обясни доц. Славов. Подозренията, че умишлено беше взета точно тази ядрена опция, остават, каза той и напомни, че кабинетът е можел да действа по протоколите и процедурите на действие при бедствено положение. Това пак е ситуация на извънредност, но в рамките на конституцията и правовата държава, обясни той.
Правителството не знаеше какво да го прави това извънредно положение през първата седмица. А приемането на закона бе емблематично за непрозрачността, проектът бе подменен тотално между двете четения в парламента, допълни още доц. Славов. Юристът критикува, че без законова основа и ясна преценка за необходимост, със заповедите на здравния министър са били ограничени основни конституционни права.
Доц. Славов очерта и рисковете за демократичния процес - прекъсването на работата на Народното събрание, липсата на парламентарен контрол, което води до форма на авторитарен режим.
Забелязах дори селективна репресивност - бяха избирателно налагани санкции на определени хора, на лидери на мнение, на представители на определени браншове, просто защото са изразили алтернативна позиция, заглушаването на критичните гласове в обществото, коментира доц. Славов.
Дали изобщо ще имаме парламентарни избори. Защото конституцията дава възможност парламентът да работи и след мандата си в извънредна ситуация.
Кога Народното събрание ще изпълни ангажимента си за въвеждане на дистанционна форма на гласуване - дали ще е електронно или по пощата, попита още доц. Славов.
Той критикува също и промяната на законите през преходни и заключителни разпоредби на други нормативни актове.
С начина на обявяване на извънредното положение и веднага последвалата заповед на здравния министър не бе дадено ясно послание кой упражнява властта, кой носи политическата и юридическата отговорност за обявяване на положението, коментира още пък Александър Кашъмов. Според него има акцент върху медийното отразяване на действията по кризата, вместо върху документите.
