Полетът от Италия бе един от последните пристигащи за този ден на летището в Стокхолм. Шведска двойка - на възраст между 50 и 60 г., излезе и натовари ските си на таксито на Разак Халаф.
Беше в началото на март и вече имаше притеснения относно коронавируса. Двамата бяха кашляли по време на цялото 45-минутно пътуване, но увериха Халаф, че са здрави и че им действа зле само промяната на времето. Четири дни по-късно иракският имигрант легна тежко болен от Ковид-19 и все още не може да се върне на работа.
Неговият случай е част от растящия брой доказателства, че имигрантските общности в северните страни са по-тежко засегнати от пандемията, отколкото цялото население.
Швеция възприе сравнително мек подход в борбата срещу коронавируса, с което привлече международно внимание. Големи събирания бяха забранени, но ресторантите и началните училища останаха отворени. Правителството призова за социално дистанциране и шведите до голяма степен спазиха препоръката.
Страната плати висока цена с 2769 починали от Ковид-19, което означава над 26 смъртни случая на 100 000 души от населението, в сравнение с 8 на 100 000 в съседна Дания, която наложи строга карантина още на ранен етап и която едва сега бавно се смекчава.
Сред имигрантските общности в Швеция още в началото на епидемията се появиха изненадващи факти, които показваха, че някои имигранти, особено от Сомалия и Ирак, се разболяват повече от другите. По данни на шведската Агенция за обществено здраве, миналия месец почти 5 на сто от случаите на Ковид-19 в страната са били на сомалийци, макар че те са по-малко от 1 процент от 10-милионното население на страната.
Мнозина в тези общности обикновено живеят в пренаселени домакинства с няколко поколения под един покрив и не могат да работят дистанционно.
"Никой не го е грижа за таксиметровите шофьори в Швеция", каза Халаф, който даде положителен тест и бе приет в болница, след като състоянието му се влоши. Въпреки трудностите с дишането, 49-годишният иракчанин споделя, че е бил върнат вкъщи след 6 часа, като му казали, че организмът му е достатъчно силен "да се справи".
Властите в Хелзинки също обръщат внимание на подобно "свръхпредставителство" сред имигрантите в столицата на Финландия. Заболелите сомалийци там са около 200, или около 14 на сто от всички потвърдени инфекции. В Норвегия, където имигрантите съставляват 15 на сто от цялото население, сред тях са около 25 на сто от потвърдените случаи на Ковид-19.
"Мисля, че пандемия като тази, или каквато и да е криза, винаги ще удари първо най-уязвимите в обществото, независимо в коя част на света, и ние виждаме това в много, много страни", каза Исабела Льовин, заместник-министър председател на Швеция, в интервю за АП.
Като отбеляза, че вирусът се разпространява по-бързо в някои пренаселени предградия на Стокхолм, Льовин каза, че градските власти предоставят кратковременен подслон на някои хора, чиито роднини са социално слаби.
Швеция, Норвегия и Финландия признаха, че на ранните етапи на епидемията незнанието на езици на малцинствата е затруднило решаването на този проблем. В град Ярфала край Стокхолм ученици от по-горните класове са раздавали листовки на сомалийски, персийски, френски и други езици с призиви към хората да си мият ръцете и да си стоят у дома, ако не се чувстват добре.
При сравнително мекия подход на Швеция в борбата срещу вируса, който разчита главно на доброволно социално дистанциране, има опасения, че посланието не достига до всички в имигрантските квартали. "Важно е всеки, който живее тук и който има различен майчин език, да получи правилната информация", каза Уарда Адалах - 17-годишен сомалийски швед.
Андерс Валенстен - заместник-главен епидемиолог на страната, каза, че властите полагат повече усилия за комуникация с такива групи и "за да се гарантира, че те знаят как да се пазят и да избягват предаването на заразата на други".
Но според Рашид Муса, който е учител и активист на своята общност, проблемът е много по-дълбок. "Де да беше толкова лесно - само да се преведат няколко документа, - каза той. - Трябва да се обърне внимание на по-фундаменталния въпрос, който е класов, който опира до расизъм, до социален статус, до доходи."
"Богатите имат възможност да се затворят в карантина, като отидат по летните си вили", добави той.
Една от главните препоръки на правителството към гражданите - да работят от домовете си при възможност, е по-трудно осъществима в маргинализирани райони, където много хора са заети в сектора на услугите. "Как може шофьор на автобус или такси да работи от дома си?", попита Муса.
Свидетелства за тази неравнопоставеност може да бъдат открити в анонимни данни, събрани от мобилния оператор "Телиа", който предоставя на шведските здравни власти информация за мобилността на населението. Сравнявайки броя на хората в даден район рано сутринта с тези, които са пътували до друг район за поне час по-късно същия ден, "Телиа" изчислява колко хора ходят на работа и колко си стоят вкъщи.
"Наистина, така виждаме, че в някои райони, където може би живее по-състоятелно население, има по-голям брой хора, работещи от дома си", каза Кристофер Агрен - шеф по информационен анализ в "Телиа". Данните показват разлика от 12 процентни пункта между Дандерид - едно от най-престижните предградия на Стокхолм, и Боткрика - един от районите с най-голям процент на имигранти от първо и второ поколение.
"Много наши хора са заразени с коронавируса, - каза Акил Захири - един от администраторите на най-голямата шиитска джамия в Швеция, намираща се в покрайнините на Стокхолм. - Но се справяме, доколкото можем." Захири говори за АП, седейки сам в празната джамията, докато координираше с богомолците по видеовръзка молитва за починал от Ковид-19 член на тяхната общност.
По време на свещения месец на Рамазана, когато мюсюлманите гладуват през деня, джамията прекрати всякакви публични събития. Захири напомни на своята религиозна общност да спазват социално дистанциране, призова ги да си стоят у дома за ифтара - всекидневното прекъсване на постенето след залез слънце, и да избягват да споделят храна с приятели.
