Според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика /ИПИ/ засега са видими само непосредствените ефекти от внезапното "затваряне" на част от икономиката и социалния живот в Европа и у нас. Очаквано, поръчките на автомобили се сринаха, логично, затвориха автомобилните заводи и заедно с тях - доставчиците им по цялата верига на стойността, пише икономистът в своя публикация "Очертания на кризата: първи данни" в седмичния бюлетин на Института. Той отбелязва, че в много страни фабриките са били засегнати от ограничителните мерки и забраните за движение, а домакинствата са отложили всякакви покупки извън тези за текуща издръжка и, вместо да се хранят навън, са започнали да купуват хранителни продукти от магазините.
Според икономиста развитията в България в следващите месеци трудно могат да се прогнозират, най-малкото защото за разлика от кризата от 2008 г., когато е имало ясен пазарен сигнал за трансформиране на икономиката от вътрешни инвестиции и строителство към експортно-ориентирани производства и услуги, сега всички основни търговски партньори са в криза с неясен изход. Според Богданов няма никаква сигурност, че кризата няма да предизвика средносрочни структурни промени, като например сериозен срив на международния туризъм и пътувания, търговски войни и блокиране на утвърдени модели на специализация и разделение на труда. Засега практическото блокиране на туризма не е дало сериозно отражение в макроиндикаторите, но това предстои да стане във второто и особено в третото тримесечие, смята икономистът.
Според него пазарът на труда в България в почти цялата история на прехода е предлагал два "отдушника" при кризи - работа в барове, ресторанти и хотели по курортите, или емиграция в друга страна, временна или постоянна. Сега и двете алтернативи практически липсват, отбелязва Богданов.
Той посочва, че за разлика от кризата от 2008 г. , засега в България нямаме рязък ликвиден шок за голяма част от бизнеса и домакинствата и допълва, че ако предприемачите могат да предвидят очакваните трансформации в световната и европейската икономика, ще имат много по-лесен достъп до ресурси, за да осъществят проектите си.
Богданов напомня, че Европейската комисия публикува пролетната си икономическа прогноза. За 2020 г. очакванията са за спад от 7,4 на сто спрямо 2019 г. в ЕС и 7,7 на сто в Еврозоната, а за България - спад от 7,2 на сто. Очаквано, големият срив е през второто тримесечие - 14,9 на сто в Еврозоната и 14,6 на сто в България - но за разлика от по-ранни прогнози за бързо възстановяване, в документа се залага на доста тежък спад от над 8 на сто и през третото тримесечие в Еврозоната, коментира икономистът. Комисията очаква значително свиване на инвестициите от 18 на сто и износа на стоки от услуги от 13,2 на сто, докато частното потребление се очаква да спадне с 5,8 на сто. Безработицата се очаква да се увеличи с 2,8 пункта до 7 на сто.
Според Богданов прогнозата изглежда се основава на допускане за сравнително консервативно управление на бюджета, като дефицитът се очаква да бъде 2,8 на сто дори при доста сериозния спад на БВП от 7,2 на сто. Картината може да бъде много различна при по-малък от заложения срив на инвестициите, както и при по-ефективно насочване на средствата от еврофондовете, смята икономистът и изтъква, че най-голямата несигурност идва от външната среда, което е причина индикаторите за България да бъдат силно зависимо от случващото се в големите европейски икономики.
