Наричат 60/40 провал, увеличава безработицата
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отново настоява за мярка 60/0. Това става ясно от позиция на една от работодателските организации, която нарича провал мярката 60/40 и твърдо настоява, че тя е 38/62. Според нея такова е действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието.
Документът е изпратен до вицепремиера и председател на тристранката Марияна Николова, до социалния министър Деница Сачева, до финансовия министър Владислав Горанов и до министъра на икономиката Емил Караниколов.
От организацията припомнят резултатите от проведената в периода 31 март – 1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара за готовността на фирмите да се възползват от мярката 38/62 за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили и от тях се вижда, че от нея са готови да се възползват не повече от 8% от всички работодатели.
Според национално-представителното изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от Covid-19, а най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.
Необходимо е да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно и най-лошото тепърва предстои, се казва в позицията.
От асоциацията цитират данни, предоставени им от Националната агенция по приходите и според тях броят подадени уведомления за прекратени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 176 261 за 2020 г. Едновременно с това подадени уведомления за сключени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 70 603 за 2020 г. Сривът в заетостта е на лице. За периода 13 март 2020 – 13 април 2020 г. броят на новите безработни е 105 658 души. Хората, останали без работа само за месец, са над 105 хиляди. Лошата новина е, че броят на новите безработни със сигурност е значително по-голям. Трябва да се има предвид, че горното изчисление не включва броя на съкратените работници, намален с броя на работниците, започнали работа за времето до 13 март (кризата започна преди тази дата). Не са включени и новите безработни от периода след 13 април. Умишлено не добавяме и новите безработни от сивия сектор и „вносните“ безработни, които са завръщащи се от чужбина безработни българи, т. к. те по дефиниция не могат да се ползват от мярката.
По последни данни на „Галъп Интернешънъл” към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10,3%. Ако приемем, че в началото на кризата безработицата е била 4,2 %, то само за месец и половина вече е налице ръст от 6,1 %, което е застрашително и крайно обезпокоително. Още по-лошо е това, че направените социологически проучвания показват, че още 8% процента от работната сила очакват да бъдат съкратени. Ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни лица.
Според АИКБ, ако мярката е била адекватна, то обезщетенията, платени по ПМС № 55, са щели да бъдат в пъти повече от платените обезщетения за нови безработни. А те са в пъти по-малко. Платени са за един месец под 8 млн. лева при бюджет от 1000 млн. лева (един милиард)! За един месец – под 1% от планираното.
Мярката 38/62 вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, направи запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд.
При това положение предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието. И тогава обезщетението за безработица в същия месечен размер се поема напълно от държавата при това за по-дълъг период (до една година), държавата се лишава от приходи от осигуровки и данък, работникът губи работата си и се създава предпоставка за включването му в сивия сектор впоследствие, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малък нетен разход от държавата.
На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ? от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ.
„В момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение, пише в позицията им“, пише в позицията до министрите.
Рекапитулацията на прегледа на ефективността на мерките от постановление № 55 и на данните за стремително нарастващата безработица ни задължава да преосмислим мерките за подпомагане на заетостта и доходите в предприятията, пострадали от кризата, стартирана от коронавирусната пандемия.
Асоциацията дава пример с мярката 60/0, която доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Настоява да се въведе и у нас, защото подкрепя реално заетостта и доходите на хората в предприятията – както напълно, така и частично прекратили дейността си или преминали на непълно работно време.
Това в крайна сметка ще доведе до по-ефективно използване на предвидените средства, респективно – до запазване на по-голям брой работни места.
Трябва да се посочи, че предложеното, платимо от държавата плащане от 60%, е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0, дават пример работодателите.
АИКБ настоява с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство.
Асоциацията още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката.
