Коронавирусът покоси много домове за възрастни хора във Франция, сеейки смърт по пътя си, ала Валери Мартен се е зарекла в ръководения от нея дом това да не се случва.
Мерките, предприети от нея, за да предотврати заразяването с вируса и смъртта на уязвимите възрастни хора, за които се грижи, са били драстични и ефективни: тя и персоналът й се поставят под карантина заедно със 160-те обитатели на дома.
В продължение на 47 дни и нощи персоналът и възрастните хора в дома "Виланова", намиращ се в покрайнините на град Лион, Източна Франция, чакат бурята на коронавируса да отмине. В същото време Ковид-19 отне живота на десетки хиляди хора в други такива домове в Европа, включително на повече от 9000 души във Франция.
"Казах си "Не. Не и моят. Хората, за които се грижа, имат още толкова много неща, за които да живеят. Не искам този вирус да ги убие, след като са преживели толкова много", казва Мартен в интервю.
Вчера Мартен и 12 нейни колеги, които през целия този период остават в дома, сложиха край на карантината си с радостни прегръдки и песни и отбелязаха една повдигаща духа победа: тестовете за коронавирус на всички обитатели на дома са отрицателни. Служителите в дома, които се нарекоха "щастливо изолираните", излязоха от дома с автомобилите си и с надути клаксони се отправиха да се срещнат със семействата си, домашните си любимци и домовете си.
"Успяхме. Всеки ден, всеки час беше победа", казва Мартен.
Макар Ковид-19 да отне живота на десетки хора в други домове, Мартен казва, че само четирима души са починали във "Виланова" по време на карантината, като няма признаци някой от смъртните случаи да е свързан с коронавируса. Средната възраст на хората в дома е 87 години и броят на починалите не е нещо неочаквано, казва тя.
Тъй като персоналът и обитателите на дома са били под карантина заедно, във "Виланова" не е имало нужда хората да бъдат поставяни под карантина в стаите си, както в другите домове, за да не бъдат заразени от идващите отвън. Това е спестило на възрастните хора самотата, преживяна от други. "Виланова" разрешила на обитателите на дома да общуват помежду си и да излизат на чист въздух.
Мартен казва, че не е искала хората в дома да се чувстват като "затворници" и че, според нея, е нямало да бъде правилно тя да продължи да влиза и излиза от дома, докато те са лишени от тази свобода по силата на въведената на 17 март във Франция карантина.
Обитателите на дома в началото били поставени под карантина в стаите си за два дни, докато персоналът почисти навсякъде и това довело до "катастрофа", разказва Мартен.
"За два дни видяхме хора, които вече не искат да ядат, не искат да стават, хора, които казват: "Защо ме къпете? Безсмислено е", споделя тя.
Двадесет и девет от общо 50-те служители на дома изявяват желание да останат и на 18 март си донасят възглавници, спални чували и дрехи, като първоначално предвиждат срокът на карантината да е три седмици. Впоследствие обаче решават да го удължат. Друга част от служителите, които са навън, идват да помагат, като те нямат контакт с възрастните хора, носят маски и взимат други защитни мерки за предотвратяване на случаи на заразяване. Персоналът е спал на матраци на пода. Мартен е спала в офиса си. Един от доброволците остава у дома 10-месечно бебе. Отборът е отброявал оставащите дни от карантината на черна дъска с надпис "Винаги заедно, от сърце".
Мартен казва, че първото най-важно нещо, което ще направи, е да успокои котката си Фанта, с която са се отчуждили. Един от най-странните моменти от карантината за Мартен е бил този, в който тя се е качила отново на автомобила си и е чула същата песен, която е слушала на си ди плейъра в него седем седмици по-рано, когато е паркирала във "Виланова" - "Мисията невъзможна" на Лимп Бизкит.
"Беше като да влезеш във ваканционен лагер. Да си под карантина с още 130 души е приятно преживяване", казва тя. /БТА/
