Но с повишаването на заплатите производства изтичат в съседни страни
Ако средностатически българин реши да се откаже от всякакви китайски стоки, има голяма вероятност да остане гладен, гол и бос, а жилището му да опустее.
Той може и да няма произведена в Китай домакинска техника, но не е сигурно, че ламарината на готварската му печка не е дошла от Поднебесната империя, защото
Китай произвежда
1/3 от стоманата,
която светът използва. Но дори да не е произведена там, графитът, без който не се прави стомана, със сигурност е от Китай – там е съсредоточено две трети от световното му производство.
В която и да е пластмасова джунджурийка у дома няма начин да няма произведен в Китай полимер.
А предпазната маска за лице, която ползва, може и да е шита в България, но нетъканият текстил, от който се правят най-добрите маски, не се произвежда почти никъде другаде по света освен в Китай.
Същото се отнася и за талка, а без него не може да се произведат акрилните бои, обикновената хартия, да не говорим за много фармацевтични и козметични продукти. А Китай и Пакистан държат към 40% от световното производство на талк.
Сигурно малцина знаят що е антимон, но без тази суровина
не може да се
произведе нито една
обикновена батерия,
както и нито
един самолет
- от антимоновия триоксид се правят всички негорими компоненти в летателните апарати. А Китай държи 78% от световното производство на антимон.
Европейският съюз установи изненадан тези факти през 2012 г., когато много европейски производители започнаха да се оплакват, че Китай налага мита и други ограничения върху износа на стратегически суровини.
Например
всеки трети
телевизор с плосък
екран в света
се произвежда в момента в Китай. LCD екраните, смартфоните с течнокристален дисплей, всички светодиоди и покритието на слънчевите панели изискват индиево-калаен оксид. А Китай произвежда половината от рафинирания индий в света и още преди години е наложил невероятно високо мито за износа му.
Това бе една от темите на спора между ЕС и Китай в Световната търговска организация, който започна през 2013 г. и до денднешен не е намерил адекватно разрешение. При това е естествено производството на смартфони и компютри ще бъде съсредоточено в Китай. Световните компании в този бранш няма как да имат достъп до тези суровини на нормални цени, освен ако не преместят фабриките си в Китай. Евтината работна ръка е само допълнителен фактор. Още повече че напоследък тя не е и чак толкова евтина и Apple например изнася част от производството си от Китай в други азиатски държави.
И икономики извън ЕС страдат от политиката на Китай да налага ограничения върху износа на суровини. През 2012 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама внесе в Световната търговска организация жалба срещу китайските ограничения на износа на волфрам. По онова време заради тях цената му за месеци нарасна с 52%.
Волфрамът е стратегическа суровина, използвана за закаляване на стоманата в балистичните ракети. Освен това
върхът на всяка
бургия, която се
продава на пазара, съдържа волфрам, без него тя не върши никаква работа. Волфрам се добива само в няколко държави по света или е страничен продукт при добива на молибден, който също е доста рядък метал. На практика волфрамови мини има само в Китай, Русия, Боливия и Канада, но Китай държи 85% от глобалния добив и може да диктува световните му цени както си иска.
Любопитното е, че
волфрамови залежи
има и в България
в района на Велинград. Но когато преди 4 години в МОСВ бе подадено инвестиционно намерение за добив и преработка, местната общественост се надигна и направи всичко възможно да не допусне дори прединвестиционно проучване. Най-често повтаряният мотив беше, че добивът ще замърси подземните залежи на минерална вода.
Китай оказва влияние и върху производството на редица стоки. Например в момента страната държи 40% от световния износ на облекла и обувки, докато двайсетина години по-рано е имала едва 10% дял. Не е пресилено да се каже, че
всяка втора
мъжка риза
на този свят е
Made in China,
При това далеч невинаги става въпрос за нелегално копиране на модели.
Световноизвестната американска модна журналистка Елизабет Клайн разказва как в Китай в продължение на десетилетия упорито се инвестира в обучение на персонал, който е в състояние да прекопира и произведе качествено която и да е дреха.
Но успехът се дължи най-вече на това, че в Китай могат да си позволят много тясна специализация, т.е. много големи и мощни производители да правят едно и също изделие.
“В един град близо до Шанхай се произвеждат повечето чорапи в света – около 9 млрд. чифта годишно. В провинция Джъдзян има град с около 5 хиляди фабрики, като всички произвеждат само детски дрешки. Има също така
град Пуловер
и град Бельо,
където огромни количества от тези стоки се бълват от едно и също място”, пише Клайн.
Всъщност най-луксозните марки вече редовно произвеждат стоките си в Китай. Burberry, Armani и Prada се правят там, защото е евтино, а се предлага високо качество.
Заради бързо покачващите се заплати в Китай някои производства се преместиха в
убийствено евтини
страни като
Бангладеш,
където не е толкова важно да си ефективен.
Етикетът Made in China не гарантира винаги качествен продукт. А и има твърде много нарушения на интелектуална собственост.
В областта на селското стопанство Китай далеч не изглежда по същия начин – все още продължава да е нетен вносител на храни и селскостопански продукти. Но за държава, чиито ръководители в продължение на десетилетия издигаха лозунга “Да нахраним Китай”, нещата не изглеждат като едно време.
В Китай има малко обработваема земя, 20% от нея са отровени, по принцип почвата е силно киселинна и неплодородна. Но въпреки това от 80-те години на миналия век досега производството на растителни храни се е утроило, на месо е нараснало 8 пъти, а добивът на риба – 16 пъти.
Китай в момента е
световен лидер в
износа на рибни и
морски продукти,
макар че по-голямата част от от стоката идва от внесена в страната риба, която само се обработва.
И е абсолютен световен лидер в производството на пчелен мед - към 400 хиляди тона годишно, докато Турция прави 81 000 тона, а САЩ - 80 000. И тъй като по-голямата част се изнася, Китай в момента държи 40% от глобалната търговия с мед и пчелни продукти.
С над 550 милиона броя свине Китай оказва огромно влияние в този сектор. Миналата година заради африканската чума по свинете се наложи държавата да унищожи огромни количества животни и да започне масиран внос, който вдигна неимоверно цената на месото. Това се усети и в България, където за 2019 г. цената на свинското се увеличи с около 50%.
Китай може да влияе върху производството на храни в световен мащаб и по друг начин – голяма част от изкуствените торове се произвеждат там. Например 70% от световното производство на магнезит, който е основата на редица торове и животински фуражи. В Европа магнезит се внася само от Китай и Турция.
А и по принцип 80% от световното производство на изкуствени торове се държат само от 8 фирми, две от които са китайски.
По отношение на промишлените стоки едва ли има нещо на този свят, което да не се произвежда в Китай, а за някои продукти Поднебесната империя определено е световен лидер. По данни за 2019 г. например там се правят вече
80% от климатиците
в света, 70% от
мобилните телефони,
към 60% от
детските играчки
Списъкът може да бъде продължен до безкрай.
Много експерти посочват три основни причини да се стигне до това положение.
Едната е, че Китай сам произвежда суровините и материалите за своите стоки. Световната банка установи наскоро, че делът на вносните компоненти в китайския износ е спаднал от своя пик от 60 на около 35%. Това отчасти се дължи на суровините, чийто износ е затегнат, но и на факта, че Китай може да се похвали с групи ефективни доставчици, каквито други държави трудно могат да изградят. Част от тази причина е и подобряващата се инфраструктура.
Втората силна страна на Китай е неговото местоположение. С повишаването на заплатите някои евтини дейности отиват в чужбина, но това обикновено става в близките страни от Югоизточна Азия с голямо население с ниски доходи. Като например Виетнам, Тайланд, Мианмар, Филипините, Малайзия, Индонезия и другаде наоколо. Така се създава регионална снабдителна верига, в чийто център е Китай, било като консуматор, било като доставчик на суровини.
И третото предимство на Поднебесната империя е, че тя все повече се превръща в централна ос за търсенето. С нарастването на доходите и повишаване на претенциите на китайските потребители страната грабва по-голям дял от по-печелившите маркетингови и потребителски услуги в района, на което всъщност разчитат околните държави.
