Браншът настоява да бъде двигател за излизане от кризата
Правителството обмисля да продължи програмата за саниране
Добрата инфраструктура създава богатата държава, а не обратното. Имаме апел към опозицията, която има навика да насъсква малките срещу големите: Ние строим за вас, оставете ни с труда си да заслужим това, което правим”.
Това заяви зам.-председателят на Камарата на строителите в България (КСБ) Калин Пешов по време на брифинг след среща на ръководството на камарата с премиера Бойко Борисов и зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков.
Пешов подчерта, че в строителството на всеки голям инфраструктурен обект фирмата изпълнител не е сама. Има много доставчици на материали и суровини, на осветителни тела, комунални услуги като вода, канализация, ток, самите строителни фирми плащат заплати на хората и така повишават потреблението. Това е и основната причина браншът да настоява да бъде определен за двигател на икономическото възстановяване след коронакризата.
“Благодарни сме на правителството, че разбира тази наша визия”, каза Пешов.
Строителният
бранш е
възмутен от
изказването на
президента
Румен Радев,
че не трябва сега да се инвестира в инфраструктура, което той направи в началото на април по време на тв интервю. “Ние смятаме, че именно инфраструктурните обекти са средство за борба с икономическите последици от коронакризата. Бихме призовали държавните глави, които говорят такива неща, или съветват хората да пият дезинфектанти, първо да попитат онези, които разбират и после да се изказват”, каза изпълнителният директор на КСБ Валентин Николов.
Той подчерта, че подпомагането на бедните и на хората, останали без работа, също е важно, но това е краткосрочна мярка. Дългосрочната е икономиката да заработи на пълни обороти, а
строителството е
идеален пример
за това как бързо
може да даде
работа на стотици
хиляди хора
дори да нямат голяма квалификация.
“Инфраструктурата винаги е била важна, но в новите условия става още по-значима. Защото предстои дръпването на големи европейски производители обратно от Азия в Европа. Ако сме прагматични, това ще е нашият шанс да създадем условия редица европейски производители да дойдат в България. Така ще имаме по-голям шанс за развитие напред в следващите 10-15 г.”, добави Николов.
“200 хиляди са заети в този бранш с потенциал да нарастват още в зависимост от обемите на работа. Те поискаха от нас и ние
вече ускорихме
разплащанията
от страна на
възложителите
на обществени
поръчки
От началото на кризата до вчера по сертификати за свършена работа нашите възложители са платили на строители над 147 млн. лв.”, каза зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков.
Той подчерта, че инвестиционната програма на правителството поне по отношение на големите инфраструктурни обекти остава непроменена. Един от примерите е проектът за тунел под Шипка, за който в сряда бяха отворени офертите на кандидатите. Взето е решение проектът да започне, въпреки че финансирането му е предвидено във все още нестартирала нова оперативна програма, която почва да действа през 2021 г. Същото се отнася и за останалите големи обекти - магистрала “Хемус”, магистралата Русе-Велико Търново и др.
Едно от конкретните искания на строителния бранш е
да се прецизира
наредбата към
приетия преди
2 години нов
закон за шума
В момента тя забранява всякакви строително-монтажни работи за времето между 14 и 16 часа, но при прилагането ѝ се срещат истински куриози, каза председателят на камарата Илиян Терзиев.
“Има случаи да ни съставят акт за шпакловане на фасада във времето между 14 и 16 часа, а в същото време шумът от близката магистрала надвишава 3 пъти шума, който вдигат работниците ни”, даде пример Терзиев. Според него в определението “строително-монтажни работи” се включват широк кръг от дейности, включително и правенето на ремонт вкъщи и този текст трябва да се направи по-ясен и недвусмислен.
“На Запад строителите минават на трисменен режим на работа, в Германия започват да работят и в неделя по строежите. Крайно време е тези текстове да се направят по-прецизни”, каза Валентин Николов.
В момента според Терзиев
у нас би бил
проблем дори
аварийният
ремонт на
спукана тръба на
водоснабдяването
на улицата,
тъй като често се налага използването на багер, а той няма как да не вдига шум.
Според Николай Нанков регионалното министерство е за поправка на наредбата, но това трябва да мине през обществени обсъждане.
По време на срещата при премиера Борисов е станало дума и за подновяване на националната програма за саниране, по която има да се довършват общо 3200 сгради, които са с изрядни документи, но средствата стигнаха само за около 2000 от тях.
Санирането е
мощен стимул
за вдигане на
потреблението
в страната, тъй като в тази дейност бяха заети огромен брой малки строителни фирми, подчертаха от камарата.
Според зам.-председателя на камарата Николай Николов санирането досега е дало работа на около 100 хиляди души, а ако тези 1200 блока бъдат довършени, в сегашните условия това ще създаде нови 150 хиляди работни места за строители. В същото време дефектите, открити досега, са били само на около 1% от обектите, при това са били отстранени.
Според Нанков грубата сметка показва, че за оставащите сгради, подлежащи на саниране, ще трябват още около 1,6 млрд. лв. и правителството вече обсъжда откъде да се намерят.
“В МРРБ сме готови с нов механизъм за надграждане на програмата за саниране, като този път ще има по-добър механизъм за контрол над цените на санирането. Ако ме попитате след около две седмици, ще мога да ви дам по-точен отговор за готовността да продължим програмата”, увери зам.-министърът.
Друга обсъждана в кабинета на премиера тема е била желанието на строителите да се съкрати периодът за забрана на строителните дейности в черноморските общини. Сега Законът за устройство на Черноморското крайбрежие дава възможност местните общински съвети да забраняват строителните дейности между 15 май и 1 октомври. Тази година обаче туристическият сезон ще почне по-късно и сроковете на тези забрани трябва да се прецизират.
След срещата с премиера строителите и министерството са обсъдили още въпроси, като например да се продължи с тенденцията да се съкращават сроковете за присъединяване към водопроводи и електромрежи. На дневен ред е и въпросът за преработка на някои правила за ценообразуване, тъй като по време на рецесията и след нея се очаква да има голямо движение на цените на основни строителни материали като битум, цимент и др.
Ще се преразгледат и законовите текстове, които засягат сроковете за строителния и инвестиционния процес. В момента при по-големите обекти отчуждаването на терени и другата подготовка отнемат до 2/3 от срока на целия проект и трябва да се съкратят.
