Малцина вярваха в скорошно помирение между воюващите страни в Либия. В това, че либийските политически елити са способни на компромис. Което се разбра окончателно, когато делегации на либийските градове и племена, правозащитници и активисти заявиха, че подкрепят Либийската национална армия (ЛНА) и нейния командващ Халифа Хафтар.
"Либийският случай не е уникален, в трудни времена именно военните в много страни са поемали отговорността да управляват ", отбеляза в тази връзка политолог, който даде за пример президента на Египет Абдел Фатах ас Сиси.
След това Върховният съвет на племената разпространи изявление, че връчва на военното ведомство мандат "да поеме отговорността за страната и да опази правото на либийския народ да води сигурен и стабилен живот, да гарантира сигурност, икономически растеж и равенство, да сложи край на хорските страдания и на корупцията". Стана ясно, че събитията са тръгнали към "революционен сценарий" след скорошния неуспех на политическия диалог между страните в либийския конфликт - кризата не бе уредена поради конфликт на интереси. Така в Либия се очертаха контурите на египетския сценарий, довел на власт Ас Сиси.
Ще припомним, че след свалянето на режима на Муамар Кадафи в Либия през 2011 г., в Триполи се появи правителство на националното съгласие начело с Файез Сарадж, а на изток, в Тобрук, започна заседания еднокамарен парламент - Камара на представителите. Генерал Халифа Хафтар, подкрепян от парламента, вече над година се опитваше да поеме контрола над Триполи. В ситуацията взеха да се включват все по-активно чуждестранни държави и тя се изостряше все повече, предлагайки многовариантни решения. Правителството на Сарадж бе подкрепяно от Катар, Турция и донякъде от Италия. Хафтар има подкрепата на Обединените арабски емирства, Египет, Русия, Йордания, Саудитска Арабия и Франция (най-малкото в политически и дипломатически аспект). Ето защо, когато Хафтар заяви, че скъсва т. нар. Схиратско споразумение от декември 2015 г., предвиждащо в Либия да бъдат създадени органи на властта, по-специално правителство на националното съгласие и президентски съвет (с функциите на държавен глава), когато заяви, че поема държавното управление, и обеща ЛНА да сформира граждански държавни институции, се появиха доста въпроси.
На първо място е ясно, че т. нар. междулибийски диалог, който се предвиждаше по-рано да бъде воден в три насоки - икономическа (Кайро), военна (Женева) и политическа (Берлин), вече няма да се развива по предишните сценарии. Посолството на САЩ в Либия изрази съжаление по повод изявлението на Хафтар, че поема властта, като изтъкна, че "промени в политическата структура на Либия не може да бъдат натрапвани с едностранно изявление". Наскоро впрочем турското издание "Айдънлък газетеси" съобщи, че САЩ тясно сътрудничат с Хафтар под предлог "необходимата борба с международните терористични организации в Северна Африка" и открито намекна, че ако "нещо се случи" в Либия, то "няма да е без задкулисното участие на САЩ" с "прицел да се изтласка Турция от Либия". Според оценка на изданието "нещата вървяха към разведряване след подписания от Анкара и Триполи меморандум за разграничаване на морските зони в Източното Средиземноморие от 27 ноември 2019 г., обозначил ясно видими флангове". Затова нищо чудно, че САЩ реагират "меко" на действията на Хафтар.
Победата му лишава турските компании от достъп до поръчки във връзка с възстановяването на Либия (най-вече в строителството). През 2011 г. настоящият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган заложи на шанса за успех на арабската пролет, която очакваше да доведе на власт подобни нему управници, сиреч издигнати чрез избори неоислямисти и хора от "Мюсюлмански братя". Сарадж и опълченците в Либия представляват тъкмо наследство от арабската пролет, а някои опълченци членуват в "Мюсюлмански братя". Освен това Ердоган единствен бе готов да предостави военна помощ на правителството в Триполи. Някои експерти наистина твърдят, че възниква нова либийска държава с нова конституционна декларация, гражданско правителство, нов премиер и че въоръжените сили ще поемат властта през преходния период. Други смятат, че Хафтар е закъснял и е трябвало да вземе властта в свои ръце, още преди Турция да разположи свои войски в Либия.
Колкото до Русия, тя от самото начало зае неутрална позиция по либийския въпрос и подкрепяше диалога. На видеоконферентна лекция за студентите от Московския държавен институт за международни отношения руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва смята "все така да подпомага уреждането на конфликта в Либия и да търси пътища за изход от крайно дълбоката криза". За Русия Либия не е Сирия, както личи от мащабите на военното й участие, неподлежащи дори на сравнение. При все това, теоретично погледнато, Либия би могла да стане "руски преден пост на средиземноморския фронт на НАТО". Скоро се очаква да се очертаят други външни играчи. И в този смисъл Либия ще стане пореден тест за тях. Ситуацията около похода на Хафтар срещу Триполи си остава заплетена.
(БТА)
