Замисляли ли сте се понякога как се чувстват хората с Ковид-19? Или как се чувстват хората в самоизолация или под карантина? Какво преживяват те и техните семейства, които може би са следващите?
Медиите преливат от информации, които може да се верни или фалшиви, като винаги съобщават за хора, които нарушават самоизолацията, полицейския час и други подобни. Рядко някой се замисля дали хората, които следват препоръките на здравните власти и правителството, имат нужда от помощ или от някого, с когото да си поговорят.
Изправени пред възможността да са прихванали инфекцията, тези хора не могат да напуснат домовете си или да се сдобият с основни продукти заради пандемията и рестрикциите.
Всеки ден носи нови рискове - здравни, психологически, социални. Вярно е, че има отворени линии за психологическа помощ, но не всеки се чувства удобно да споделя нещо лично за живота си с непознат човек от другата страна на телефонната линия.
Неотдавна хора, които са били заразени с коронавирус и са били в самоизолация или под карантина, разказаха своите истории. Едно нещо е сигурно - вирусът е невидим и никога не може да знаеш дали и кога ще се заразиш.
Мнозинството от заразените хора са прихванали инфекцията без да знаят, независимо че са следвали инструкциите на здравните власти. Тези в самоизолация се поставят в такава ситуация, защото са били в контакт с някой, който е бил заразен, но не е знаел. И последно хората, поставени под държавна карантина. Те са ходили на различни места далеч от родината си и сега, по време на пандемията, са решили да се завърнат или са били блокирани в чужда страна по пътя си. За да се приберат у дома, те трябва да бъдат поставени под карантина в хотел, без да знаят какви ще бъдат условията. Те са изправени пред риска да се разболеят както и всички останали, а също да бъдат изолирани от семействата си, които може да са отдалечени само на няколко километра.
Всеки един от нас може да го сполети същото. Тези хора, идващи от различни слоеве на обществото, различни възрастови групи, различни етнически общности заслужават много повече подкрепа чрез социалните мрежи и телевизията.
Страх, невежество, предразсъдъци, стигматизация, дискриминация
Двама възрастни мъже от Скопие стоят на опашка пред аптека и разговарят за това колко хора са болни от коронавирус в техния район и колко души са в самоизолация или под карантина.
Опасно е там, където си ти, казва единият, а другият пита защо. Следва изброяване на имена и описания на техните къщи или сгради. Разговорът се чуваше добре, защото двамата следваха препоръките да са на два метра един от друг. Останалите от нас на опашката си разменяхме многозначителни погледи, чувствайки се неудобно, защото всеки един от нас би могъл да бъде един от споменатите заразени.
Не можеш да забраниш на хората да говорят. Те са уплашени, казва мой приятел.
Урания Пировска, председател на Хелзинкския комитет, казва, че държавата трябва с политиката си да покаже на гражданите да не стигматизират и да не използват език на омразата. От друга страна, казва тя, не трябва да се оплакваме от решенията и мерките, които властите взимат.
Хелзинкският комитет следи ситуацията с хората под карантина, изпратил е меморандум на правителството и поддържа връзка с представители на институциите, спазва условията за държавна карантина и осигурява спазването на човешките права. Офисът на националния омбудсман отбелязва, че според конвенцията на ООН срещу изтезанията, всички видове нехуманно и нечовешко поведение, са забранени. Те подчертават, че човешките права трябва да се спазват.
Въпреки множеството призиви, че болните, самоизолиралите се или тези под карантина не трябва да бъдат стигматизирани, стигна се до ситуация, в която някои имена на болни от Ковид-19 хора бяха публикувани в социалните медии или по-точно на някои хора от Куманово. Няколко онлайн медии съобщиха за случая.
Дирекцита за защита на лични данни внесе сигнал в прокуратурата, базиран на Член 149 от Наказателния кодекс за злоупотреба с лични данни, неразрешено публикуване на списъци озаглавени Ковид-19, съдържащи имената, датите на раждане и адресите на хора, болни от коронавирус. Според закона за защита на личните данни обработването на данни за здравето на хората е забранено. Този вид използване на лични данни, което включва снимане на списъци, съдържащи лични данни на заразени с коронавирус, в самоизолация или под държавна карантина, публикуването на въпросните списъци и какъвто и да е било вид на нелегално споделяне, нарушава точките от Закона за защита на личните данни. Подобно използване на лични данни е злоупотреба с лични данни според член 149 от Наказателния кодекс, за което може да се получи глоба или наказание със затвор, се казва в съобщението.
Мрежата за защита от дискриминация също реагира, настоявайки правителството и други институции да предприемат мерки за предотвратяване на нарушаването на човешките права на хора, диагностицирани с Ковид-19, както и на хората, които се съмняват, че са болни.
Първо, независимо от здравната и икономическата криза, законът за защита на правата на пациентите гарантира правото на конфиденциалност между лекар и пациент, което означаа, че здравните служители не може да публикуват каквато и да било информация, свързана със състоянието на здравето, включително за статута за Ковид-19, на трети страни, несвързани с грижата за пациента и професионалното следене на епидемията.
Медиите и интернет порталите са задължени да спазват Закона за защита на личните данни и Дирекцията за защита на личните данни трябва да действа съответно и да накаже тези, които не го спазват, заяви Мрежата за защита от дискриминация.
Изтичането на лична информация за пациенти, заразени с Ковид-19 или вярват, че са, може да изложи на риск тяхната сигурност и благосъстояние.
Пациентите са изложени на един вид публично линчуване, те се обявяват за опасни за общественото здраве, обвинявани са за заразата, наричани са безотговорни, невежи и опасни граждани. Хвърлянето на вина върху пациентите създава стигма, излага ги на преследване като форма на дискриминация заради здравния им статус, заяви Мрежата за защита от дискриминация, добавяйки, че това нарушава Закона за защита от дискриминация, който забранява дискриминация, основаваща се на здравен статус.
Стигмата около коронавируса и страхът от реакцията на хората около нас са основни фактори, които отдалечават пациентите от здравната система и институциите, които се опитват да се справят с пандемията.
С други думи, ако има риск от публично осъждане на хората, дали позитивни проби за коронавирус, по-малко вероятно е хората да искат да бъдат тествани и да търсят помощ от здравния сектор, да следват мерките и да бъдат честни за хората, с които са били в контакт. По тези причини публичното изтичане на имената на носители на вируса е контрапродуктивно за всички усилия да се овладее тази криза, се казва в съобщението.
Въпросът е какъв е публичният интерес да се публикуват имената на заразените. Такава информация не е от полза на редовните граждани. Точно обратното, тя педизвиква гняв, осъждане и риск от насилие и нарушаване на други права.
Статистиката е числа и всеки един от нас може са се превърне в число. Досега общият брой на пациентите с коронавирус в Северна Македония е 1386. Броят на починалите е 61. Също така 500 пациенти са се възстановили от коронавирус, според дневната статистика на здравното министерство.
Броят на хората в самоизолация е надхвърлил 10 000 души.
За по-малко от месец 3032 македонски граждани, които са били в чужбина, когато удари пандемията, се завърнаха. Всички те са под държавна карантина и са настанени в хотели или в други обекти под наблюдение на здравни служители.
Броят на заразените се очава да нарасне, особено в някои части на света. Много страни обявиха продължаване на кризисните мерки до средата на май. От тази точка нататък те сигурно ще бъдат намалявани.
Едно е сигурно, нищо няма да бъде същото, както преди пандемията от Ковид-19.
