В. "Ню Йорк таймс" обръща внимание на пет епидемиологични модела, които показват как би изглеждал следващият месец в кризата с коронавируса в САЩ, които в момента са най-засегнатата страна в пандемията по брой заразени и починали.
Прогнозите колко хора може да се разболеят от коронавируса, колко ще се нуждаят от болнично легло и колко ще умрат, ориентират държавната политика, както и очакванията какво ни готви бъдещето, пише изданието, цитирано от БТА.
Четири от моделите са разработени от американски университети и един - от лондонския Импириъл колидж. Повечето прогнозират, че САЩ наближават или са прехвърлили пика от смъртни случаи за тази вълна от епидемията, като се приема, че сегашните ограничителни мерки няма да бъдат разхлабени. Те прогнозират диапазон между 60 хиляди и 110 хиляди починали в САЩ до 23 май.
Тези модели използват различни техники за прогнозиране на бъдещето. Повечето от тях обаче споделят основното допускане, че сегашният режим от самоизолация и социално дистанциране ще продължи, а почти всичките спират предвижданията си след два месеца или по-малко, въпреки че епидемиолозите очакват пандемията от коронавируса да продължи по-дълго, отбелязва вестникът.
Колкото и да са добри математическите стратегии на хората, които изготвят тези модели, много от фактите около вируса продължават да са неизвестни. Учените не са сигурни какъв процент от заразените ще умрат или каква е степента на заразяване на други хора. Те не знаят със сигурност колко души вече са били заразени и са развили някакъв имунитет към болестта, нито колко дълго ще продължи този имунитет. Дори отчитането на смъртните случаи от коронавирус е несигурно, пише вестникът.
С натрупването на нови данни за броя на починалите и на резултати от научни изследвания прогнозите се променят и повечето от тях са намалили очаквания брой от заразени и починали за следващите седмици. Макар и някои политици да се отнасят към тези модели като към нещо точно, във всички тези модели има голяма неяснота около основните им прогнози. В някои случаи истинските числа се оказват извън прогнозираните диапазони по-често, отколкото би трябвало, което е знак, че авторите на моделите са подценили степента на незнанието си, включително защото никой математически модел не може да е сигурен какви действия ще предприемат правителствата и отделните хора в условия на продължителна епидемия, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Щатите, които бързат да отменят ограничителните мерки и да възобновят нормалната дейност, вероятно правят смъртоносна грешка, предупреждават моделите за коронавируса и експерти, пише в заглавие в. "Вашингтон пост".
Редица щати, сред които Джорджия, Южна Каролина, Тенеси, Мисисипи, Охайо и Флорида, бързат да отворят фирмите, но рязката отмяна на ограниченията ще осигури нови мишени за коронавируса, смятат експертите, математическите модели и основните правила на развитие на инфекциозните болести, пише изданието.
Няма лесни отговори каква ще е следващата фаза, особено с продължаващата липса на достатъчно тестове, на проследяване на контактите на заразените и на подробни указания от федералните здравни агенции, казват експерти. Вместо това всеки щат ще води свой импровизиран експеримент, в който е заложен животът на хиляди хора, пише вестникът.
Предвид опасностите от отварянето на икономиката, щатите отчаяно се нуждаят от предупредителна система и инструмент за овладяване на заразата, за да попречат на епидемията да достигне отново смъртоносните пикове, които САЩ преживяха през март и април. Отделни щати обаче се захващат с експериментите си без двата инструмента, които се ползват от почти всяка друга развита държава: масово тестване и проследяване на контактите на заразените хора, отбелязва "Вашингтон пост".
В. "Гардиън" обръща внимание на отбелязания вчера Ден на Земята в контекста на пандемията от новия коронавирус и дава думата на шведската тийнейджърка и активистка в борбата с глобалното затопляне Грета Тунберг.
Според нея силният глобален отговор на Ковид-19 показва колко бързо може да настъпи промяната, когато човечеството се обедини и действа съобразно съветите на учените. Същите принципи трябва да се приложат към кризата с климата, казва Тунберг.
"Независимо дали ни харесва или не, светът се е променил. Сега той изглежда съвсем различно, отколкото преди няколко месеца. Може никога да не изглежда както преди. Трябва да намерим нов път за продължаване напред. Ако коронавирусът ни е показал едно нещо, това е, че нашето общество не е устойчиво. Ако един-единствен вирус може да унищожи икономики за няколко седмици, това показва, че не мислим в дългосрочен план и не вземаме предвид рисковете", цитира британският вестник думи на Тунберг.
Според неотдавнашна анкета, 66 процента от британците смятат, че климатът е също толкова сериозна дългосрочна криза, колкото Ковид-19, а 58 процента са съгласни, че той трябва да е приоритет в икономическото възстановяване. В допитването, извършено в 14 страни от института Мори, се виждат дори по-високи равнища на подкрепа в Китай, Германия, Франция, Индия, Италия и Япония. Дори в най-малко ентусиазираните страни като САЩ и Австралия мнозинството анкетирани подкрепят зелени приоритети в програмите за икономическо стимулиране, отбелязва "Гардиън"
