През юни ще започне да циркулира една друга инфекциозна заболяемост, но най-вероятно няма да се разделим с този вирус и той ще циркулира. Въпреки всичко това, което е направено: да се контролира инфекцията, да има осигурени болнични легла, да няма пациент, който да не може да стигне до съответните медицински грижи, никак не е малко.
Това заяви националният консултант по инфекциозни болести проф. Татяна Червенякова, предава БНТ.
Според нея наистина много е направено за този месец и половина, защото така или иначе това е била необходима глътка за здравната система.
"Тя успя да създаде такива отделения и на други нетипични места, не само в инфекциозните клиники и отделения, да се поемат в интензивните сектори част от пациентите. Защото в България около 30% до този момент се нуждаят от хоспитализация, а 5% приблизително достигат до клиниките по интензивно наблюдение и лечение", каза проф. Червенякова.
Тя заяви, че на 1 април централният корпус на Инфекциозна болница е отворил врати и уточни, че там има 70 легла, предвидени за такива болни с COVID-19.
В момента в болницата има около 10 болни, 10 са оздравели, 8 от тези пациенти са положителни с PCR. Контактните и съмнителните, които са минали през болницата, са не по-малко от 50, добави тя.
Имаме различни клинични форми, различни резултати от тестването със специфичния и високо чувствителния тест. Имаме пациенти, които са клинично доказани, че се касае за тази респираторна инфекция, но за които резултатите са отрицателни. Имаме появата на ИГГ антитела. При всички пациенти има различни нюанси в клиничната картина и това е огромен опит, който се трупа всеки ден и от всички специалисти, каза проф. Червенякова.
Според нея вирусът е изненадал в някои позиции и клиницисти, и вирусолози, и имунолози.
Тя обясни, че това, което се прилага в момента като лечение, са определени групи антибиотици, ако е необходимо и два антибиотика, като добави, че противомаларийните средства също имат своето място в ограничаване и дори в профилактиката на инфекцията особено при по-възрастни пациенти.
Целият опит, споделен от Китай и от Европа, се прилага у нас, категорична беше професор Червенякова.
Акцентира се и на много моменти, които започват да играят в клиничната практика - това са високите дози витамин С, който трябва да се прилага венозно, нещо малко позабравено в годините, това са микроелементите - цинк, витамин Д - един универсален хормон, който се прилага от нашите лични лекари, от лекарите в стационарите и намира място в профилактиката от това заболяване. Всичко това стимулира имунната система, за която за съжаление в момента най-много се работи, но най-малко се знае за нея, добави професор Червенякова.
