Възможен е отлив на потребители от организирания туризъм, ако за дълъг период отпадне законовият ангажимент на туроператорите да върнат средства за отменена почивка.
Над 25 мерки за подкрепа са насочени изцяло към туристическия бизнес у нас. Всички те бяха създадени, след като пандемията от CОVID-19 удари безпрецедентно света и стопира пътуванията. Част от мерките за българския бранш вече са в ход, останалите са в готовност и осигурено финансиране да задействат веднага след кризата, за да насърчат притока на туристи.
Всеки ден световната туристическа индустрия губи 1 млн. работни места. В България предприятията, които работят за сектора надхвърлят 27 хиляди и дават хляб на около 200 хил. души и техните семейства. Над 170 туристически сдружения защитават интересите на тези компании в страната. Те са бъдещето на туризма.
В кризата са всички - институциите, туристическите фирми и техните клиенти - потребителите. Ултимативни искания да се компенсират с държавни инжекции сега и веднага единствено корпоративните загуби на ограничен кръг фирми, без да се мисли за направените разходи от потребителите, би изчерпило доверието на хората. Такъв подход може да отблъсне трайно клиентите от организирания туризъм дори и след като пътуванията бъдат възстановени, се отбелязва в проучвания, касаещи рисковете пред туризма в сегашната ситуация.
Или казано по-ясно, за да се прави туризъм не стигат единствено стабилни финансово туроператори, а трябват най-вече туристи.
Основната цел сега е да се спасят човешки животи и да се съхрани максимално потенциалът на българския туризъм, който генерира близо 12 на сто от БВП и около 11% от общата заетост в страната. Това посочи нееднократно министър Николина Ангелкова и, с нелеко за себе си решение, преустанови организираните туристически пътувания от, до и вътре в страната заради кризата, докато трае извънредното положение. Въпреки социалната изолация не секва активният й диалог с хотелиери, ресторантьори, туроператори и предприемачи, с които се търси гъвкав баланс, за да се спаси отрасълът.
Министерството предложи не една, а няколко алтернативи за хората, пожелали да пътуват организирано – нова дата за почивка, ваучер за предплатените услуги в рамките на 24 месеца или отложен срок за връщане на авансово дадените средства след края на извънредното положение.
По предложение на Министерството на туризма в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бе въведена краткосрочна форма за подкрепа на туроператорите. Туроператор, който трябва да възстанови платена сума на турист за пътуване, отменено поради обявеното извънредно положение, може да му предложи ваучер за тази стойност. Съществува и вариант да се предложи споразумение за туристически пакет заместител, ако туристът не приеме ваучера. Ако туристът откаже и него, тогава туроператорът следва да възстанови не по-късно от един месец от датата на отмяна на извънредното положение плащанията, които е получил от туриста. Така благодарение на депутатите, които се вслушаха в аргументите на Министерството на туризма отсрочката за плащане към потребителя е до 13 юни (ако извънредното положение продължи до 13 май). Това е глътка въздух за туроператорите, за да договорят с клиентите си кои от тях ще вземат ваучер, кои ще запазят същото пътуване за по-късна дата и колко са тези, които категорично отхвърлят двата варианта и ще поискат вложените средства.
Какви са предложенията, чиито цена е оставка?
Да се регламентира със закон, че туроператорът може да не връща пари на клиента 12 или 18 месеца след датата на провалената почивка
или след края на извънредното положение. Това, освен че противоречи на Евродирективата за пакетните пътувания, защото вменява едностранно щети за клиента, но и поставя в тежка житейска ситуация туриста, ако междувременно е останал без работа или се е разболял, например.
Подобно семейство явно не заради лошия си характер, а от нужда за средства, няма да може да се възползва от ваучер за бъдеща ваканция. На него тези средства, платени преди кризата за ваканция, сега ще са му жизнено необходими за оцеляване.
Но има и много други семейства, които ще предпочетат ваучер, за да имат мечтаната почивка и да подкрепят българския туризъм. Точно такова споразумение и решение Министерството на туризма нееднократно препоръча на клиентите.
Една от другите краткосрочни мерки на ведомството беше удължаване с един месец след отмяната на извънредното положение и на сроковете, определени в Закона за туризма, свързани с права или задължения на лицата и фирмите от бранша. В тази хипотеза са и сроковете за предоставяне на всички видове документи по Закона за туризма и сроковете, свързани с работата на различните специализирани комисии.
По време на извънредното положение са преустановени проверките на място за заявената категория и сертификация. Ако крайният срок на удостоверенията и временните удостоверения за категоризация и сертификация изтича, той се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение.
Министерството на туризма подготви в помощ на туристическия бранш Декларация за пътуване на собствен риск и Препоръки към местата за настаняване за започване на дейност след отмяна на извънредното положение.
Туристическата администрация е в постоянен диалог с ресорните еврокомисари. След разясненията на Генералната дирекция „Потребители и правосъдие“ на Европейската комисия за прилагане на Директивата за пакетните туристически пътувания в условия на COVID-19 бяха издадени заедно с Комисията за защита на потребителите съвместни указания и препоръки във връзка със сключени договори за туристически пакети, чието изпълнение е невъзможно при извънредното положение. Те са публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма.
Ведомството изпрати писмо до европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон, в което постави въпроса за общата европейска позиция за сектор туризъм и препоръките, които би трябвало да последват. В тази връзка министър Ангелкова разговаря с г-н Бретон. От официалния му отговор е ясно, че европейското законодателство регулира отношенията между туроператори и потребители, но не и между доставчиците на туристически услуги. Същевременно Европейската комисия прие пакет от мерки, които позволяват на държавите членки да подпомогнат финансово фирмите, включително малките и средните предприятия, за да преодолеят възникналите трудности. Никъде обаче не става въпрос за принуда при прилагането на едно или друго предложение за помощ както по отношение на бизнеса, така и на потребителите.
Тези инициативи продължават да се надграждат и разширяват.
Министерството на туризма обмисля като средносрочна мярка в подкрепа за сектора
ваучери за късен летен сезон с фокус
върху стимулирането на вътрешния туризъм
Преценява се и възможността за предоставяне на ваучери за почивка на лицата от първа линия в борбата с коронавируса, които да ползват обекти, вписани в Националния туристически регистър.
Разработваната Стратегическа кризисна програма за реклама цели възстановяване позициите на България на национално и международно ниво след края на световната пандемия. Програмата ще е временна мярка за преодоляване на тежката ситуация, а изпълнението й ще започне непосредствено след възобновяване на пътуванията. Идеята е за няколко месеца да се акцентира приоритетно върху вътрешния туризъм и привличане на туристи от съседните на България страни, които да осигурят заетост у нас преди изцяло да бъдат възобновени чартърите и редовните линии.
Друга дългосрочна мярка, към която са фокусирани усилията на министерството, е създаване на Гаранционен фонд. Идеята не е нова и, за да се реализира, бизнесът следва да я подкрепи и тя да бъде обществено обсъдена. Още през 2016 г. и в първите месеци на 2017 г. имаше сериозни дебати за такава възможност, но вариантът тогава бе категорично отхвърлен от бранша. С несъстоятелността на туроператора „Томас Кук“ темата отново излезе на дневен ред по предложение на хотелиери, така че работата по гаранционния фонд е започната още преди пандемията. Що се потнася до задължителната за туроператорите застраховка „Отговорност на туроператора“ и решението на една от застрахователните компании да прекрати част от тези застраховки, част от бизнеса вече се преориентира към нови застрахователи, които да покриват полицата.
Министерството на туризма работи още по-ангажирано за включване на дейности и дългосрочни мерки в подкрепа към туристическия сектор през следващия програмен период по оперативните програми на ЕС и по други програми на общността през 2021-2027 г. Институцията се надява в кратък срок да започне предоставянето на безвъзмездни финансови средства (на стойност около 20 млн. лева) по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 в помощ на микро- и малки предприятия в туризма. Те ще са насочени за преодоляване на икономическите последствия от пандемията под формата оборотен капитал. Целта е чрез безвъзмездно подпомагане да се постигане положителен ефект върху стабилността на работните места и постигане на ръст в сектора.
Всички усилия – и на администрацията, и на бизнеса, сега са фокусирани върху подготовката на късно лято, което да компенсира поне частично загубите. Радостно е, че към момента няма отменени резервации в перспективата след 15 юни нататък. Работи се съвместно с българските, с европейските институции, със световните организации в туризма.
Фактите сочат, че в туризма мярката на правителството в подкрепа на предприемачите 60:40 дава резултати. Чрез Националния осигурителен институт тя превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Могат да се възползват заети с хотелиерство, туристическа агентска и операторска дейност, пътувания и резервации, ресторанти и заведения за бързо обслужване, питейни заведения. Всеки работодател от туристическия бранш може да получи компенсации за трудови възнаграждения, за да запази заетостта на работници и служители при преустановяване работата на местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, туроператорите и туристическите агенти, на част от него или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време заради извънредното положение.
Възможно е браншът да има повече очаквания, но макроикономическият подход отчита общото състояние на икономиката и задължително следва да се съобразява с баланса между отделните й сектори.
Общият брой на подадени заявления по Програма 60:40 към 13 април 2020 г. е 2 524 за общо 37 980 служители и работници. От тях 617, или 48,7%, са в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“. Към 16 април 2020 г. Националният осигурителен институт е изплатил първите вноски по антикризисната програма „60:40“. 25 фирми от туризма са гарантирали, че ще запазят служителите си по време на извънредното положение. Фирмите са получили парични обезщетения за осигуровки и заплати на персонала за март. За април се очакват по-високи обезщетения, тъй като месецът бе неработен за всички заети в туризма.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение дава възможност за облекчаване на негативните последици от забава на длъжниците по договори за кредити и лизинг – т.е. не се начисляват наказателни лихви и неустойки. От това облекчение могат да се възползват всички фирми от туристическия бранш. На тях до отмяна на извънредното положение няма да се начисляват наказателни лихви, ако изпаднат в забава и ако имат договори за кредит и лизинг.
Налице са възможности за финансово подпомагане като потребителски безлихвени кредити на хора, останали безработни по време на кризата. Максималният размер на заема, който всяко лице, отговарящо на изискванията, може да получи е 4 500 лв., или 3 транша по 1 500 лв., като срокът и схемата на връщане на сумата са максимално облекчени - 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. От тази мярка могат да се възползват работници и служители от туристическия бранш срещу трудов договор, ако са в неплатен отпуск заради прекратяване дейността на работодателя (хотелиер, ресторантьор и др.).
Мярката за предоставяне на потребителски безлихвени кредити може да се ползва и от всички самоосигуряващи се лица (включително екскурзоводи, планински водачи, ски учители и др.). В Националния туристически регистър са вписани 1414 екскурзоводи и 311 планински водачи. По данни на сдруженията на екскурзоводите около 40% от тях са самоосигуряващи се, което означава, че приблизително 565 екскурзоводи могат да получат безлихвен заем до 4500 лв. Около 60% от екскурзоводите работят по срочни или безсрочни трудови договори и тези от тях, които са в неплатен отпуск, също могат да се възползват от предложението.
Фондът на фондовете също предлага мерки за подкрепа на бизнеса чрез три финансови инструмента. Първият е свързан с гарантиране на банките. Предоставят им се 170 млн. лв. гаранции, като се очаква през следващата една година те да обезпечат портфейл от 850 млн. лева кредити. С него ще се гарантират ликвидните нужди на малките и средните предприятия, в това число от туристическия бранш в момента на кризата. Това ще са предимно оборотни средства, предоставени като дългосрочни кредити до 10 години. От туристическия бранш могат да се възползват над 6 хил. малки и средни предприятия.
Вторият финансов инструмент, който ще бъде използван от фонда, е действаща вече схема за подкрепа на най-малките стартиращи предприятия (микропредприятията). Инструментът е насочен към хора, които нямат възможност за банково кредитиране, защото са рискови, нямат оборотен капитал или финансови гаранции. На тях ще бъдат отпускани безлихвени кредити до 50 хил. лв. по облекчена процедура.
Третият финансов инструмент е насочен към стартиращи компании и иновативни предприятия, които са бъдещето след кризата. Предприетата мярка е в размер на 150 млн. лева и се отнася за дялови инвестиции за стартиращите компании, включително от туристическия сектор.
Друг вид финансова помощ са бизнес кредитите за малки и средни предприятия. С актуализацията на бюджета за 2020 г. държавата капитализира Българската банка за развитие (ББР) със 700 млн. лева и с допълнително осигурените в бюджета още 500 млн. лева държавни гаранции за ББР това са портфейлните гаранции към търговските банки. Всички фирми в туристическия бранш (микро-, малки и средни предприятия) имат достъп до финансиране за поддържане на оборота и дейността им, ако са засегнати от пандемията на COVID-19. Хотелиери, ресторантьори, туроператори и др. ще могат да намалят до минимум рисковете от изпадане в криза на ликвидност и ще имат на разположение превантивна подкрепа чрез споделяне на риска с търговските банки.
ББР вече стартира и собствена програма в подкрепа на микропредприятия. Целта е да бъде допълнен правителственият инструментариум, като се даде рамо за най-засегнатите от пандемията сектори – търговия на дребно, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм и др.
Не на последно място правителството и министерството продължават да работят в посока защита интересите на потребителите. Именно потребителите остават без средства, когато икономиката не работи. Ето защо отстояването на техните права е водещо при провеждане на всички мерки в туризма и се осъществява съвместно с КЗП.
Министерството на туризма e изготвило механизъм за управление на морските плажове в условията на извънредно положение.
Подготвя се електронно приложение за сезон лято 2020 г., свързано с мерките за ограничаване на вируса. То ще улесни посетителите и концесионерите/наемателите на морските плажове, както и контролните органи. Приложението ще съдейства за по-ефективното ползване и стопанисване на ивиците, като следи за безопасността и здравето на посетителите. На него в реално време ще се публикува информация за състоянието на всеки плаж и мерките за безопасност, които трябва да се спазват от всички – брой посетители, допустима гъстота на настаняване, организация на престоя и др. Ще може да се прави и резервации за плажни принадлежности.
Предстои изготвяне на анализ на всеки един морски плаж като се прецени безопасното отстояние и безопасни дейности, които могат да се извършват в условията на извънредно положение и след приключването му. Следствие на това ще се изготвят указания за ползването на ивиците пред престоящото лято и публично ще се оповестят преди сезона.
Ще има и информация за състоянието и посещаемостта на неохраняемите плажове. На тях ще бъдат поставени пунктове, които да обезпечат санитарно- хигиенни нужди на посетителите- течаща вода, дезинфектант за почистване, както и информационни табели с правила за ползване на ивиците. Министерството и бизнесът обмислят варианти за предлагане на безплатни плажни принадлежности по договорите за стопанисване на ивиците.
Редица легитимни и национално представени организации в сектора анонсираха нови идеи и партньорство за излизане от пораженията с общи усилия и по тях се работи усилено. Обсъжда се план с варианти и възможен график (с цялата му условност) за стартиране на късен летен сезон.
В тежката ситуация повече от всичко е нужно обединение и солидарност в отрасъла. Призивите за оставки, за да се удовлетворяват интересите на точно определен сектор от туристическия бранш, са най-малкото проява на лош вкус на фона на опасност от крах на цели сектори от икономиката. Такива действия сигурно носят на авторите им съмнителни дивиденти и някаква популярност, но няма да помогнат за преодоляване на кризата. Ако световна зараза от този вид се преборваше с една, две или десет оставки, щеше да е много, много лесно. И нямаше да е пандемия, а лятна настинка.
