Изследванията на животинския произход на COVID-19 накараха учените да анализират риска от избухване на нови пандемии, предизвикани от човешката дейност. Натискът върху равновесието на екосистемите поражда нови зарази, констатират доклади на ООН.
Туберкулоза, бяс, токсоплазмоза, малария. Според Програмата за околна среда на ООН 60/100 от инфекциозните болести по човека идват от животни - диви и питомни. Числото нараства до 75 % при по-съвременни зарази като ебола, СПИН, птичи грип, ТОРС и зика, предаде БНТ.
Така наречените зоонози причиняват смъртта средно на 700 хиляди души по света всяка година. Появата на нови зарази от този тип често се свързва с промени в околната среда в резултат от човешка намеса с широк диапазон - от обезлесяване за нови земеделски земи до предизвикването на климатични промени.
Човешката популация нараства, интензивното използване на природни ресурси унищожава екосистемите и хората често влизат в нежелан контакт с дивите им обитатели. Промените на климата тласкат животните-носители на зарази, към нетипични за тях местообитания. Нелегалният улов и търговия с редки видове животни или с кости, кожа и люспи от тях също разпространява голям брой зарази от Южна Азия и Африка.
Залагането на примки в горите имаше опустошителен ефект на места като Виетнам, Лаос и Камбоджа. Сега наблюдаваме същото и в Миянмар, казва Ник Кокс от Световния фонд за дивата природа.
Публикувано преди дни американско изследване сочи, че заплашените от изчезване животински видове разпространяват и най-много вируси сред хората. Обяснението е логично - тези видове намаляват и губят хабитата си, защото са подложени на засилено и дори убийствено внимание от страна на човека.
