Националният съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ ще обсъди социални и икономически мерки за преодоляване на кризата, предизвикана от COVID-19.
Във връзка с приетите промени на Закона за извънредното положение, НСТС ще обсъди проект за промяна на постановлението на МС за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите, преустановили работа поради обявеното извънредно положение. Това е т.нар. схема 60/40. С промените в закона се предвижда държавата да поеме освен 60 процента от осигурителния доход на работника и осигуровките за тези 60 процента, предава БТА.
Съветът ще обсъди и допълнителни социални и икономически мерки, предложени от работодателските и синдикалните организации. Те са насочени към фирмите, работниците, родителите, самоосигуряващите се.
КНСБ предлага минималното обезщетение за безработица да е трайно 60 на сто от минималната работна заплата (или 366 лв. месечно, съответно 17 лв. дневно обезщетение вместо 9 лв. сега). Изчисленията на синдиката показват, че за целта ще са необходими допълнително 60,5 млн. лв.
От първия ден на извънредното положение от КТ "Подкрепа" предлагат варианта за компенсации: 100 процента за заплати до 800 лв., 80 процента за заплати до 1500 лв., 60 на сто за заплати до 2500 лв. След като този подход не беше приет, сега от КТ "Подкрепа" предлагат друг вариант отново с намаляващ процент спрямо възнагражденията, в който ще могат да се включат и работещите в малки и средни фирми. Предложението е фонд "Безработица" да изплаща обезщетение в размер 80 процента от трудовото възнаграждение. Като долната граница е 80 на сто от минималната работна заплата, а горната граница е не повече от 60 на сто от максималния осигурителен доход.
От синдиката отново искат въвеждане на специален отпуск за някои групи работещи като майки на деца до 12-годишна възраст, които в момента нямат друг вариант освен да използват наличния си платен отпуск, който вече свършва.
Синдикатите искат и подкрепа за самоосигуряващите се. КНСБ иска да се позволи на всички самоосигуряващи се, които декларират желание, задължителните осигурителни вноски за периода на извънредното положение да не се изплащат, а това задължение да се пренесе и да се изпълнява след отмяната му и до края на годината. Самоосигуряващите се, които са и работодатели, да могат да се възползват от мярката 60/40 по отношение на работниците си, настояват още от КНСБ. КНСБ иска самоосигуряващите се на минималния осигурителен доход - до 610 лв. включително (земеделски и тютюнопроизводители) да имат право да получат за времето на извънредното положение по 60 на сто от съответния за тях и деклариран минимален осигурителен доход.
Сред мерки от общ характер, предлагани от АИКБ, са прекратяване на задължението за заплащане на такса "битови отпадъци" /ТБО/ и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода, за който те са прекратили дейността си, извънредна еднократна компенсация от 1000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи, както и за артистите - изпълнители (опера, театър и пр.).
От АИКБ предлагат още отсега да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерките, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение. От организацията искат поне ориентировъчно да се планират необходимите финансови и други ресурси за осъществяване на програмата.
От АИКБ предлагат също и отлагане на ДДС върху неплатените фактури, за периода от обявяване на извънредното положение до неговата отмяна осигурителната вноска за сметка на работодателя за всеки работник да не се дължи, експресно подпомагане (финансово или материално) за санитарно-хигиенни мероприятия и осигуряване на лични предпазни средства и дезинфектанти според броя на заетите на трудов договор преди обявяването на извънредното положение.
Сред мерките в сферата на насърчаване на туризма са: облекчено издаване на визи на основните групи туристи, като например руски, при пристигането им в България, на място, разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност, след нормализирането на ситуацията да се проведе масирана маркетингова кампания за представяне на страната като туристическа дестинация. Да се потърсят и въведат механизми за насърчаване на българите да пътуват вътре в страната, искат още от АИКБ.
Предлага се още да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти (там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение).
Мерките за подкрепа на допълващите образователни дейности предвиждат включване в мярката "60/40" на частните фирми в сектора на други/помощни дейности в образованието - центрове за професионално обучение; детски центрове; занимални; школи; спортни, културни и артистични дейности с деца и младежи и др.
НСТС ще обсъди и проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предвижда се промяна във възнаграждението за час нощен труд. Предложението на правителството е то да стане 0,15 на сто от минималната работна заплата, но не по-малко от един лев.
Сега нощният труд е 25 стотинки на час. Това отдавна предизвиква недоволството на синдикатите, а КТ "Подкрепа" от години води кампания за увеличаване на заплащането на нощия труд. От синдиката искат то да е 0,5 процента от МРЗ, което е към 3 лева.
В рамките на заседанието ще бъдат избрани ротационни заместник-председатели на НСТС.
