Православната църква празнува днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, който се нарича още Цветница или Връбница. За първи път, обаче, в историята на Българската православна църква на Цветница няма да се раздават в храмовете върбови клонки и цветя, за да не доведе това до увеличаване на разпространението на коронавируса, каквито опасения бяха изразени в обществото. Това решение на Светия синод на БПЦ-БП съобщи Ловчанският митрополит Гавриил след срещата в Синодалната палата на премиера Бойко Борисов с патриарх Неофит и с митрополитите от Светия синод, предава БТА.
Министър-председателят Бойко Борисов обсъди тогава с патриарха и с митрополитите какви мерки трябва да се вземат, за да се гарантира сигурността на вярващите на големите християнски празници - Цветница и Великден. Митрополит Гавриил увери, че и полицията ще съдейства, храмовете ще се почистват, а вярващите ще са със защитни маски и ще са на безопасно разстояние един от друг. Премиерът Борисов каза, че литургиите на Цветница и на Великден ще се излъчват онлайн по БНТ и призова в храмовете да отидат само тези вярващи, които имат животоспасяваща нужда да са там.
Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар с възгласи "Осанна". Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин - времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.
По традиция, в миналите години - на службата в храмовете на Цветница, християните държаха в ръцете си осветени върбови клонки, които заменяха палмовите клонки - вайи, с които сякаш отново се посреща Спасителя. Осветяването на върбичките се извършваше на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасяха осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. За първи път през тази година тази традиция няма да бъде спазена, за да се гарантира сигурността на вярващите.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т. е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.
