Работодателски организации притеснени от неизпълнени договори
Икономиката няма да издържи, предупреждава Васил Велев
За по-меки мерки, които да позволят икономиката отново да заработи пълноценно, се обявиха работодателските организации. Разхлабването трябвало да става постепенно и да започне след Великден, когато се очаква да премине пикът на епидеимията у нас.
След като в сряда Министерският съвет предложи на Народното събрание да се удължи срокът на извънредното положение до 13 май, от бизнеса настояха ограниченията да бъдат смекчени от средата на април.
“Извънредното положение и свързаните с него мерки започват да оказват вредно въздействие върху икономиката. Трябва да свикнем да живеем и работим по този начин, но икономиката няма да издържи дълго така”, заяви Васил Велев - председател на Асоциацията на индустриалния капитал.
Според него след 13 април трябва да се помисли за
облекчаване на
придвижването
на хора и стоки
поне вътре в
страната
“Вероятно разхлабването на мерките трябва да се съгласува и с останалите държави от ЕС. Не съм специалист по здравните мерки, но трябва да се помисли за изолирането само на рисковите групи. Предполагам, че дейностите, свързани със събирането на много хора на едно място, няма да се възстановят, но придвижването на хора и стоки е от жизнено значение и за него трябва да се мисли още отсега”, категоричен е Велев.
Председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев не се ангажира с конкретна дата за по-меки мерки, тъй като според него те трябва да се смекчат при подобряване на пандемичната обстановка. Това означава новоразболяващите се да започнат да намаляват и да се установи с тестове, че има хора с имунитет.
“Смятам, че в бизнеса могат да си позволяват да тестват служителите си. За всеки мениджър е ценно да знае, че има, да кажем, 10 човека, на които може да разчита. А ние нямаме знанието колко от хората са изкарали заболяването без симптоми, а за тях са несправедливи тези ограничения. Но ако тестовете покажат, че има голям брой непрекарали вируса, за тях трябва да е най-свирепата и дисциплинирана карантина. Това е моето убеждение”, посочи Радев.
Той не е против удължаването на извънредното положение с още месец, стига бизнесът да бъде подпомогнат. А
до момента
според него не
е взета нито
една мярка
Дали да се продължава с извънредното положение, зависи от кривата на заболелите, коментира Евгений Иванов - изпълнителен директор на КРИБ. Според него има набелязани икономически мерки, които тепърва започват да действат. Ефектът им можело да се коментира по-късно.
Заради наложените ограничения у нас и по света бизнесът започва да трупа все по-големи загуби, твърдят браншови организации. От Българската браншова камара на машиностроенето посочват, че най-големите фирми, поддоставчици за автомобилостроенето, спират работа. И дават примери с “Линемар България”, “ВИТТЕ Аутомотив”, “Язаки”, “Костал”.
Без работа остава и “Бургаска корабостроителница”. Тя имала договор с Русия за ремонт на кораби, но руските специалисти, които трябва да присъстват и консултират дейностите, не могли да дойдат в България. Поради това работата се отлага.
Най-големият кораборемонтен завод “Одесос” довършвал ремонта на кораб, но не е ясно кога и как ще пристигнат други.
“Корабно машиностроене” също спира работа и не може да експедира изработена продукция за Италия. В тежка ситуация са и редица фирми от другите подсектори на машиностроенето.
От камарата изразяват опасение, че китайските поддоставчици за автоиндустрията възстановяват производството си, а конкуренти от Мексико не са спирали работа.
Поради това имало вероятност българските компании да бъдат изместени от тях след възстановяване на производствата.
С 50% са се
свили
автобусните
превози
заради наложените забрани, посочват от бранша. Но продължават плащания по лизинг, застраховки, заплати и командировки. При разход от 1,30-1,60 лв. на километър приходите са паднали на 25 ст., твърди Ивайло Константинов, председател на УС на Националния съюз на автобусните превозвачи.
По изчисления на Конфедерацията на автобусните превозвачи загубата на малка фирма е между 40-50 хил. лв. на месец, на средна – към 900 хил. лв., а на голяма – 3 млн. лв.
Загубите при товарните превози от 13 март досега са към 50%, казва Георги Петърнейчев, председател на АЕБТРИ (Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата). Причината е затварянето на предприятия и спиране на доставките. Ако можем да натоварим тук, то в Германия или Унгария получателят е затворил и това обезсмисля превоза, казва той.
Сред най-пострадалите в транспорта сектори е авиацията.
Самолетите са
на земята, а
загубата е към
120 млн. лв.
за март, април и май по прогноза на Асоциацията на българските авиокомпании.
В туризма почти не се надяват да има летен сезон тази година. Очакванията са хотелите да работят през юли и август основно с български туристи, а от чужбина да дойдат в късната есен, твърди шефката на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции Даниела Стоева.
Според данни за миналата година целият оборот на 150-те най-големи туроператори у нас е 980 млн. лв. Тази година сумата ще е незначителна.
При ресторантьорите все още няма фалити, но ако извънредното положение се удължи до 13 май, това ще е неизбежно, заяви шефката на Българската хотелиеро-ресторантьорска камара Вени Петрова. Очакванията са около 50% от членовете на организацията да затворят.
При хотелите загубите са по-ясни – по около 50 млн. лв. на месец само от нощувки през зимните месеци и извън активния сезон и по около 300 млн. месечно в разгара на лятото. За март се очакват да отчетат не повече от 10 млн. лева.
