След години на висока инфлация и нестабилност на валутата, Турция изглеждаше, че вижда светлина в края на тунела. След това дойде епидемията с новия коронавирус, заплашваща да повали отново една икономика с отслабени защитни сили.
Преди пандемията от COVID-19, която доведе до заболяване на над 13 000 души и отне живота на 214 души в Турция, според последни официални данни, правителството разчиташе на 5-процентен растеж на брутния вътрешен продукт за тази година.
Но тази цел изглежда отсега нататък непостижима и президентът Реджеп Тайип Ердоган бе принуден да съдзаде спешно план за възстановяване, за да намали загубите.
В средата на март той обяви отпускане на 14 милиарда евро в подкрепа на икономиката под формата най-вече на намаления на данъци за фирмите и помощи за домакинствата с най-ниски доходи.
Макар че тези мерки бяха приети положително от фирмите, анализатори предупреждават, че значително увеличение на безработицата и спад на икономическия растеж са неизбежни.
Епидемията се стовари в деликатен момент за Турция: след трудната 2018 г. със срив на турската лира и двуцифрена инфлация, икономиката започваше да се съвзема.
Рейтинговата агенция Мудис смята, че сред страните от Г-20 Турция "ще бъде най-тежко засегната, с кумулативно свиване със 7 процента на брутния й вътрешен продукт през второто и третото тримесечие" на 2020 г.
Един от най-уязвимите сектори е този на туризма - решаващ индустриален отрасъл за турската икономика, в който са заети стотици хиляди хора, подчертава Мудис.
Миналата година приходите от туризма нараснаха със 17 процента и надхвърлиха 31 милиарда евро при близо 52 милиона туристи /+13,7 процента/.
Безработица
На пазар в Анкара безпокойството е осезаемо.
Мехмет Арслан, продавач на плодове и зеленчуци, посочва, че ситуацията е трудна след въвеждането преди две седмици на пълна изолация за лицата на възраст над 65 години - мярка, която обезлюди пазарите.
"Ако не можем повече да работим, как ще можем да живеем?", казва 35-годишният Арслан. Други продавачи съобщават за спад от три четвърти на продажбите им от началото на епидемията.
Основен въпрос, предизвикващ безпокойство, е този за безработицата. През 2019 г. 13,7 процента от турците бяха без работа - цифра, бележеща увеличение спрямо 2018 г. /11 процента/.
Епидемията направи търсенето на работа още по-трудно, подчертава 44-годишната Билге Джейхан. Тя преживява благодарение на спестяванията си, но те се изчерпват.
"Как се предполага, че ще продължа моето търсене? В какво състояние ще бъде пазарът на труда след /епидемията/?, пита тя.
Миналата седмица Ердоган обяви допълнителна подкрепа от близо един милиард евро за лицата, получаващи минимална заплата.
Освен това чек от 1000 турски лири /140 евро/ ще бъде изпратен на два милиона домакинства с ниски доходи, за да се подкрепи потреблението.
Ограничени средства
Но средствата на правителството са ограничени: тъй като харчи "нашироко", за да подкрепи турската лира миналата година, то "няма повече ликвидност", подчертава Атила Йешилада, икономист в изследователския център Глобал Соурс.
Според него Анкара няма друг избор освен да пусне в действие печатането на пари, което като последица ще подхрани инфлацията. Миналия месец инфлацията на годишна основа бе 12,37 процента.
Други анализатори посочват, че Турция може да се обърне към МВФ. Но президентът Ердоган, за когото това е въпрос на суверенитет, винаги е отхвърлял тази опция.
Чагатай Йоздогру, главен изпълнителен директор на фирмата Есас Холдинг, гледа на ситуацията с повече оптимизъм: Турция е по-добре подсигурена, отколкото други страни, и разполага с редица "козове", най-вече засилено вътрешно търсене, казва той пред АФП.
Той очаква спад на растежа, последван от подем, като подчертава обаче, че Турция зависи отчасти от подобряване на икономическата ситуация в западните страни като Германия.
"Това е безпрецедентна /ситуация/", отбелязва икономистът Йешилада. "Всички допускат грешки и 90 процента от мерките, предприети от /Анкара/, идват от същия запас, от който черпят другите страни. Но трябва да се направи повече", казва той.
(БТА)
