Когато европейците за първи път пристигнали в дъждовните гори на Амазония, донесената от тях едра шарка изтребвала местните племена. После събирачите на каучук, миньорите, добиващи злато, и заселниците донесли малария, морбили и грип. Сега голяма част от коренното население на Бразилия, наброяващо 850 000 души, уплашено от заплахата от пандемия от коронавируса, настоява властите да изгонят от неговите земи пришълците, които биха могли да внесат заразата.
"Настояваме за незабавно отстраняване на всички натрапници, миньори, дървосекачи, бракониери, трафиканти на наркотици, земевладелци, мисионери и туристи, които могат да станат преносители на заразата", казва Нара Баре, шеф на "Координация на организациите на коренните жители на бразилска Амазония" (COIAB) - организация, която представлява коренните жители на дъждовната гора на Амазония.
По горното течение на Рио Негро, на границата с Колумбия и Венецуела, коренните общности са затворили самолетни писти и са отрязали достъпа до земите на своите резервати за всички, които не са местни, пристигащи с кораб по реката от бразилския град Манаус, дълбоко в Амазония.
Здравни експерти и организации на коренни жители призовават по-конкретно за изселване на близо 20 000 нелегални миньори от резервата Яномами, най-големият в страната, разположен на границата с Венецуела, където племената са пострадали от малария, донесена от пришълци.
Новата вирусна заплаха дойде когато крайнодесният президент Жаир Болсонаро бе обещал да се заеме с развитието на Амазония и да преразгледа защитените земи на резерватите, където живеят над 300 племена. Болсонаро е поставил държавната агенция за коренните жители (FUNAI) в услуга на интересите на фермерския сектор и защитава християнските мисионери, които се стремят да евангелизират племената.
В отговор на призивите от племенни водачи, правозащитни групи и федерални прокурори, агенцията в началото на тази седмица прекъсна всички контакти с най-изолираните племена в Бразилия. Здравната служба на коренните жители (SESAI) е съобщила за едва четири случая с подозрения за коронавирус в коренните общности. Само един от тях е в Амазония.
Много племена обаче са на нокти, спомняйки си за епидемиите, опустошили коренното население в неотдавнашното минало. От морбили загиват хиляди коренни бразилци миналия век. Инфлуенцата също взима много жертви, когато военната диктатура решава да прокара пътища в тропическата гора през 70-те години на 20 век.
Достъпът до медицински услуги остава предизвикателство за отдалечените племена в Амазония, които често се налага да пътуват с дни по реката, за да отидат на лекар. Начинът на живот в техните села също увеличава риска от заразяване, ако един единствен член на общността се зарази с коронавируса.
"Изолирането на хората ще бъде голямо предизвикателство, тъй като те живеят в жилища, населявани от много хора", каза Дъглас Родригес, доктор с 30-годишен опит в резервата Шингу.
"Навиците им са различни. Те се хранят с ръце и споделят много предмети, а и не винаги имат сапун, необходим за измиване на ръцете, за да се убие вирусът", добави той.
Епидемията от свински грип H1N1 през 2016 г. отне живота на стотици коренни жители, основно от племето гуарани в Южна Бразилия, където около половината от тях се заразиха.
Здравни експерти се опасяват, че коронавирусът може да се разпространи дори по-бързо сред племената, чиято имунна система вече е отслабена от недохранване, хепатит Б, туберкулоза и диабет.
Близо една трета от смъртните случаи сред коренното население на Бразилия са причинени от съществуващите респираторни заболявания, които са усложняващ фактор в пандемията от коронавирус, посочва Родригес.
Въпреки че достъпът до медицински грижи е по-лесен в богатия Юг на Бразилия, членовете на племената там са изложени повече на вируса, защото са по-интегрирани в бразилското общество. Те работят в строителството или като домашни прислужници, за да се прехранват, защото вече не могат да отглеждат растения или да ловуват толкова близо до градските зони.
Потенциална опасност е предаването на вируса от коренни жители, които се връщат, за да намерят убежище в техните села в Амазония, без да знаят дали са заразени, изтъква Андрей Морейра, лекар и експерт по обществено здравеопазване във Fiocruz - първата биомедицинска изследователска лаборатория в Бразилия.
/БТА/
