В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден. Имен ден празнуват : Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден.
В кушиите - традиционни надбягвания с коне, участват както професионалисти, така и любители на конния спорт.
Православната общност днес отдава почит на чудото на свети Теодор Тирон.
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.
Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от жертвоприношения пред идоли всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.
В българския народен календар празникът е посветен на конете, затова той се нарича още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.
