Страхът от безработица отдавна е забравен
За първи път от години селското население у нас, което е било винаги по-песимистично настроено, отколкото градското, оценява финансовото си състояние по-високо, отколкото хората в града и е настроено да прави големи харчове. Това излиза от данните на НСИ за потребителското доверие, публикувани в петък.
Според потребителите, живеещи в селата, финансовото състояние на техните домакинства през последните 12 месеца се е подобрило с 5,1 пункта, докато при населението в градовете анкетата отчита намаление от 2,1 пункта. Същата тенденция се наблюдава и по отношение на очакванията за финансовото състояние на домакинствата през следващите 12 месеца.
В началото на 2020 г. по-голямата част от потребителите продължават да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял леко намалява в сравнение с три месеца по-рано. Последната анкета регистрира малко по-позитивна нагласа в намеренията на селското население по отношение на извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба и за покупка на кола през следващите 12 месеца.
Подобно разминаване във възприятията за добро и лошо икономическо състояние между градските и селските жители е имало само два пъти през последното десетилетие, сочат данните на НСИ.
Първият път това беше в края на 2010 и началото на 2011 г., когато в България започнаха да се усещат последиците от световната финансова криза и имаше видимо увеличение на безработицата. За втори път това се е случило през 2016-2017 г., когато икономиката беше тръгнала нагоре. През останалото време селското население винаги е имало по-слабо потребителско доверие, отколкото градското.
Като цяло през януари у нас има лек спад на потребителското доверие - с 0,5 пункта, и сравнително високи инфлационни очаквания за следващата една година, които обаче са по-ниски, отколкото са били година по-рано.
Страхът от безработица обаче отдавна е забравен и очакванията на хората да останат без работа са на възможно най-ниските си нива от 10 години насам. Спрямо предишната анкета през октомври 2019 г. сега делът на очакващите да бъдат засегнати от съкращения е намалял с нови 2 процентни пункта, показват данните.
