- Според Анелия Маркова въстанието на Асен и Петър е обявено не през 1185-а, а година по късно. Защото затъмнението, описано от византийците при един от походите им срещу българите, всъщност е станало през 1187 г.
- През есента на 1185 г. византийският император Исак II Ангел подготвя сватбата си с унгарската принцеса Ана - Мария и затова вдига данъците на българите, те започват да се готвят за бунт, но въстават през 1186 г., твърди младата историчка
- Някои учени приемат тезата ѝ, други я наричат звездобройка
С данни от Соларния каталог на НАСА за слънчевите затъмнения Анелия Маркова, млад историк във Великотърновския университет, доказва в своята дисертация, че въстанието на двамата братя Петър и Асен е избухнало почти година по-късно от общоприетата дата - 26 октомври 1185 г.
Девет месеца продължило проучването ѝ. Разработката, която променя ключовата дата от средновековната българска история, е част от докторантурата ѝ, посветена на войните по времето на Второто българско царство. Анелия била провокирана от дългогодишната дискусия в българската историография кога точно е обявено въстанието на Асеневци, поставило началото на Второто българско царство.
Според нея има няколко ключови момента, които, насложени един върху друг, по безспорен начин доказват, че въстанието на Асеневци
не е на
Димитровден
през 1185 г., а
през пролетта
на 1186-а
Единият от тях е писмото на архиепископ Василий до папата, в което той описва кога се е отрекъл от византийската власт и е станал български духовник, което се случва при въстанието на Асеневци. Другите две са историческите сведения за пристигането на италианския маркиз Конрад Монферадски във Византия за сръбско-ромейската война през 1186 г. и слънчевите затъмнения, изследвани от НАСА.
Любопитен детайл, хвърлил светлина върху въстанието, е и уговореният династичен брак между византийския император и унгарската принцеса Ана-Мария.
“Започват приготовления за самата сватба. В изворите ясно пише, че заради това Исак II Ангел налага допълнително данъчно облагане в българските земи. Това е една от причините да се разбунтува българският народ. В същото време обаче Петър и Асен се явяват на аудиенция при византийския император. Това вероятно се е случило в края на октомври и началото на ноември 1185 г., което не отговаря на постановката, че Асеневци вдигат въстание на 26 октомври, защото
аудиенцията на
двамата при
императора
предшества
въстанието”,
обяснява Анелия. Не може Асеневци хем да са при императора, хем да са начело на въстанието.
Наистина, подготовката на въстанието започва през 1185 г. заради вдигането на данъците, но самото въстание избухва през следващата година. Никъде в историческите извори няма информация, че то се случва в деня на св. Димитър, опровергава досегашната историческа постановка Маркова. Смята, че това е някакво тълкувание на съвременните изследователи.
А откъде е връзката със слънчевите затъмнения? Византийският историк Никита Хониат споменава феномена при един от походите на империята срещу българите, дръзнали да обявят независимостта си. Пълководецът Алексий Врана тръгва на поход срещу Петър и Асен, но се обръща и вдига бунт срещу византийския император. Точно тогава се случва слънчевото затъмнение, което описва Хониат.
След задълбочено потапяне в астрономията Анелия се обръща към Соларния каталог с данните на НАСА в гугъл мапс. Публикуван е през 2012 г. и посочва с абсолютна точност всички тези природни явления за няколко хилядолетия.
Според екипа
на НАСА
допустимата
грешка при всяко
затъмнение е от
2 до 5 секунди,
което е нищожно. Така Маркова открива, че такова слънчево затъмнение е имало през 1187 г.
“То не е пълно слънчево затъмнение, то е частично, като покритието му е близо 90%. Оказва се, че е единственото затъмнение, което може да било видяно тук, по нашите ширини, и да бъде описано”, категорична е историчката.
“Досега тезата беше: въстанието избухва на 26 октомври 1185 г., още същата година Византия се отправя на поход и събитията приключват с примирието при Ловеч през 1187 г. В момента с данните от НАСА и всички други събрани доказателства и факти казваме, че
всичко се
измества с
година,
включително и
примирието в
Ловеч
Подготовката за въстанието действително протича през есента на 1185 г., но неговото обявяване и възстановяването на българската държава се случват през 1186 г. Лятото на 1186 г. Византия предприема първата атака срещу българите, примирието при Ловеч е през 1188, а не през 1187 г.”, обяснява Анелия Маркова.
Остава спорен въпросът коя е датата, на която е избухнало въстанието. Предположенията ѝ са, че това се е случило между февруари и април 1186 година.
Анелия не е оптимист, че трудът ѝ ще доведе до пренаписване на учебниците по история, като че ли към момента в образованието имат по-големи проблеми, отколкото тази датировка.
“Но смятам, че поне към момента вкарваме някаква яснота и ред в историческите събития, които са важни за нас, защото въстанието на Петър и Асен е едно от важните ключови събития в нашата средновековна и българска история”, казва тя.
Част от българските историци и най-вече нейните преподаватели във ВТУ, приемат теза ѝ, други я наричат иронично звездобройка. Но това не я разколебава чрез астрономия и исторически извори да продължава да пренарежда пъзела с датировката на важни военни действия от Второто българско царство.
“Битката при Велбъжд през 1330 г. Там също се появяваше разминаване в историографията кога тръгва българският цар Михаил III Шишман на поход срещу сърбите - дали е през юни, или юли. Пак използвах тези слънчеви затъмнения и успях като че ли да подредя хронологията на тази битка, която е една от най-колоритните, въпреки че е пагубна за българския цар. Досега най-тиражираната версия беше, че царят напуска Търново на 19 юли 1330 г., а то се оказва, че той тръгва в началото на юни”, повдига завесата на миналото Анелия.
В момента тя довършва изследването си, с което с данните за лунните затъмнения доказва, че
неправилно е
променена
датата за битката
при Русокастро,
водена от цар Иван Александър. Битката си е през 1332 г. и е важна, защото България си връща завзетите области и градове между Тунджа и Черно море, посочва докторът по история.
