Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският президент Владимир Путин ще проведат първата си лична среща за 2020 г. на 8 януари в Истанбул, по случай церемонията по откриването на газопровода "Турски поток".
Двамата лидери ще прекарат повече време в обсъждане на развитията в Близкия изток, след като САЩ убиха висшия ирански военен Касем Солеймани при нападение с дрон в Багдад. Те ще разгледат също и най-новите развития на сцената в Сирия в контекста на нараснали нападения на сирийския режим в Идлиб с цената на провокирането на нова човешка трагедия и бежанска вълна към турската граница.
Не по-малко важно е, че Ердоган и Путин ще разговарят и за ситуацията в Либия, където те подкрепят враждуващи страни. Турският президент съобщи, че разполагането на турски сили е започнало поетапно в Либия в защита на базираното в Триполи и подкрепяно от ООН правителство на премиера Файез ел Сарадж.
Русия, от друга страна, подкрепя ген. Халифа Хафтар, който контролира голяма част от либийската територия, но не успява да превземе Триполи.
Ето защо ще бъде много важно дали Путин и Ердоган ще успеят да се договорят да работят заедно в Либия, както го направиха в Сирия. Всъщност има четири причини, които ни казват, че те ще сътрудничат и в Либия.
Първата се отнася до състоянието на двустранните отношения. На подробна пресконференция, на която открои постиженията на турската външна политика през 2019 г., външният министър Мевлют Чавушоглу оцени напредъка, отбелязан в отношенията с Русия. Нарастването на руските туристи през 2019 г., завършването на тръбопровода "Турски поток" и продължаващата работа по изграждането на първата атомна електроцентрала бяха сред темите, на които Чавушоглу постави ударение.
Фактът, че Турция разположи системи за противовъздушна отбрана С-400 от Русия през 2019 г. въпреки санкциите на САЩ и че представители на отбранителната промишленост преговарят за бъдещи доставки сочат, че двустранните отношения са разгърнати на стратегическо ниво.
Чавушоглу спомена и разногласията между двете страни по въпроси, засягащи Крим, териториалната цялост на Грузия и Сирия, но подчерта факта, че те не пречат на диалога между двете столици.
"Сега станахме и два важни фактора в Либия. Кое ще е важно по въпросите, където имаме несъгласия? Продължаването на диалога. Продължаваме да полагаме усилия за прекратяване на огъня в Либия на двустранно ниво", каза външният министър.
Втората важна причина се отнася до продължаващото сътрудничество между Турция и Русия в Сирия. Благодарение на процеса от Астана, с участието на Иран, Турция и Русия, стана възможно да бъде успокоено насилието и да се създадат условия за формирането на комисия, която да пренапише конституцията на Сирия, макар и след много труден процес.
Поуките и опитът, придобити в Сирия, определено ще проправят път за Турция и Русия, макар че либийският конфликт е много различен от сирийския и включва присъствието на няколко чуждестранни сили като Египет, ОАЕ и др.
Въпреки това Турция и Русия звучат сякаш желаят да сътрудничат в Либия, като се има предвид, че от началото на декември държат отворени каналите за комуникация. Интересно е да се отбележи, че руският министър на отбраната Сергей Шойгу разговаря с директора на турското разузнаване Хакан Фидан по телефона в опит да намерят общ начин да противодействат на засилващото се напрежение в Близкия изток и Северна Африка.
Третата причина, поради която Турция и Русия ще обединят сили в дипломацията е, че и двете страни са в тесен контакт с германския канцлер Ангела Меркел във връзка с усилията й да организира среща в Берлин за Либия. Меркел ще бъде в Москва на 11 януари и в Анкара на 24 януари и ще потърси подкрепата на двамата лидери. Както бе подчертано и от двете страни, мотивът зад инициативата на Меркел отговаря на тяхната главна цел за постигане на прекратяване на огъня и започване на политически процес в Либия.
Четвъртият, а вероятно и най-важният аспект, е променената игра в Близкия изток след убийството на Солеймани от САЩ. Изявленията на Анкара и Москва показват общо безпокойство заради задълбочаването на напрежението, докато Иран и САЩ продължават да се заплашват взаимно с отмъщение.
Нов цикъл на насилие няма да е в интерес нито на Турция, нито на Русия, тъй като ще окаже въздействие върху ситуацията в Сирия и Ирак. Ето защо ще е съвсем естествено, ако Турция и Русия решат да работят дори по-тясно помежду си в светлината на тези развития в Близкия изток.
Това ще изисква и по-добро разбиране на позицията, която всяка от тях има в Либия.
Всички тези неща показват, че двете страни имат по-голям интерес, ако изберат да си сътрудничат в Либия вместо да се впускат в безкрайно съперничене.
(БТА)
