На 5 януари след продължително боледуване почина Ванко Урумов, съобщиха от Съюза на българските художници.
Урумов е една от най-ярките фигури в изключително силното артистичното поколение, което влиза в българското изкуство в началото на 1970-те и внася в него много по-модерен дух и пластично изразяване, което се противопоставя на консервативните и ограничени вкусове на идеологическата и естетическа нормативност, налагана от тоталитарната държава и културна политика.
Роден е във Варна. През 1971 г. завършва живопис в Художествената академия при проф. Панайот Панайотов. Работи в областта на живописта, графиката, монументалните изкуства. Участва във всички общи и национални изложби у нас, както и в представителни изложби на съвременно българско изкуство в Европа, САЩ, Мексико, Канада, Индия, Япония. Притежател е на Голямата награда от Първия международен конкурс за млади живописци (1976),наградата „Захари Зограф“ (1977), наградата на Биеналето за живопис в Букурещ (1979), Наградата на Римската академия за съвременни изкуства „Медуза ауреа“ (1980), и още други награди. Дългогодишен директор е на Градската галерия „Борис Георгиев“ във Варна.
Негови са думите: „Вдъхновението е повишено емоционално състояние на духа, при което отпадат всички трудни въпроси и непосилното става възможно. Тези мигове – кратки или дълги – са истинският ни живот.“
Поклон пред светлата му памет!
