Хърватия ще гласува за президент на балотаж в неделя, избирайки между досегашната президентка, консервативната Колинда Грабар-Китарович и бившия премиер социалдемократ Зоран Миланович. Макар постът да е предимно церемониален, той все още носи достатъчно тежест, за да бъде политически важен, особено предвид факта, че парламентарните избори се очакват по-късно през 2020 г., предава БТА.
Миланович се класира за балотажа с най-много гласове от първия кръг - 29,54 процента, а Грабар-Китарович трудно избута десния популист Мирослав Шкоро, събирайки 26,7 процента, пред неговите 25 процента. Досегашният президент прахоса огромната си преднина през последната половин година с понякога странни изказвания като това на 18 декември на митинг в Осиек, когато тя обеща да помогне за създаването на "интернет работни места" с възнаграждение 8000 евро /8940 долара/, десет пъти колкото средната заплата. Това и други изказвания редовно се разпространяват в региона, често съпроводени с подигравки.
Хърватските анализатори оценяват, че Миланович може да разчита на повече гласове от общия брой, оставени от Шкоро и осемте други кандидати, което го прави фаворит за спечелване на петгодишния мандат. Според прогнозите, направени между двата кръга, Миланович се радва на подкрепата на 48 процента от избирателите, а Грабар-Китарович - на 41 процента, като около 10 процента не са решили за кого ще гласуват.
Изходът в неделя ще окаже влияние на последната година на премиера Андрей Пленкович преди изборите през декември, като Хърватската демократична общност на Пленкович и Грабар-Китарович е изправена пред стабилно намаляване на подкрепата за нея. Според социологически проучвания подкрепата за Хърватската демократична общност е паднала от 29 процента на 25 процента през последните 12 месеца, а подкрепата за Социалдемократическата партия е нараснала от 14 на 21 процента, като голяма част от разликата е била заличена по време на първия кръг на президентските избори.
За премиера Андрей Пленкович преизбирането на Грабар-Китарович би могло да осигури подготовка без търкания на парламентарните избори. Ръководството на Пленкович ще бъде също под прожекторите, тъй като Хърватия председателства ротационното председателство на ЕС през първата половина на 2020 година. От друга страна, ако надделее Миланович, той се закани да увеличи предизвикателствата, когато може, включително по въпроси, които не влизат в традиционната сфера на президентската власт. Хърватският президент може да оказва влияние на външната политика, като назначава посланици, включително за важния вакантен пост в Берлин, и да оказва влияние по въпроси на сигурността и отбраната, като назначава началника на генералния щаб и шефа на тайните служби.
Миланович каза също, че иска Хърватия да изтегли войските си от Афганистан след 16 години там. Това не е наша война, това дори вече не е война на НАТО. Нашите войници трябва да се върнат..., не им е мястото там, каза той, след като хърватски войник бе убит миналото лято, а един войник - наскоро. Той също така критикува усилията на Хърватия да се присъедини към еврозоната.
Ние трябва добре да си помислим преди да приемем еврото и завинаги да загубим своята валута, каза той.
