Основната тема белязала изминалата година в сферата на правосъдието у нас беше изборът на нов главен прокурор. Общественото внимание привлякоха още случаят "Апартаментгейт", предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман от затвора, както и дебатите за конституционни промени в частта за съдебната система, коментира БТА.
Процедурата за избор на нов главен прокурор започна още през юли. Единственият кандидат в нея беше Иван Гешев, номиниран от цялата прокурорска колегия. Номинацията породи протести - и срещу кандидата, и в негова подкрепа.
Изслушването на Иван Гешев се проведе на 24 октомври и продължи над 10 часа. Той отговори на десетки въпроси зададени от неправителствени и съсловни организации, както и от членовете на ВСС.
Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 на 4 гласа от кадровиците. Държавният глава Румен Радев обаче върна на Съвета предложението за назначаването му, което доведе до прегласуване на номинацията, отново с 20 на 4 гласа в полза на Гешев.
На 26 ноември, президентът се срещна с Иван Гешев в президентството и след това обяви пред медиите, че ще подпише указа за назначаването му. В средата на декември Иван Гешев встъпи в длъжност като главен прокурор на България, като в словото си посочи, че прокуратурата трябва да отговори на обществените очаквания за повече справедливост.
В началото на 2019 г., през месец, се разви скандалът
"Апартаментгейт". Той започна след журналистически материали за закупени от политици апартаменти на цени по-ниски от пазарните. Сред засегнатите от скандала бяха председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, зам.-министърът на спорта Ваня Колева, министърът на правосъдието Цецка Цачева и заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов.
Всички те подадоха оставки. Случаят обаче доведе и до други медийни публикации за имоти, а именно - къщи за гости, построени с евросредства. След проверка беше установено, че има множество нарушения, при които къщи за гости не се използват по предназначение. Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев подаде оставка, тъй като беше свързан с подобен случай. Той се сдоби и с обвинение от прокуратурата. Злоупотреби с евросредства бяха установени и в ДФ "Земеделие", което пък доведе до оставката на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Имотните скандали засегнаха и председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ Пламен Георгиев. Покрай "Апартаментгейт" стана известно, че Георгиев има над апартамента си барбекю и сауна, върху тераса, която се води обща част на живущите в блока. Случаят доведе до временното оттегляне от поста на Георгиев, а след това и до оставката му. Малко по-късно той беше назначен за консул на България във Валенсия.
На 19 ноември ГЕРБ и Обединени патриоти предложиха действащият все още главен прокурор Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ. От ПГ на "Воля" номинираха народния представител Симеон Найденов за поста.
Цацаров беше избран от депутатите на 11 декември със 165 гласа "за", против него гласуваха само 30 депутати от опозицията. Веднага след това той депозира оставка като главен прокурор, ВСС я гласува, а президентът подписа указа за освобождаването му. Това доведе до възможността Иван Гешев да встъпи в длъжност като главен прокурор още на 18 декември, вместо да изчака официалния край на мандата на Цацаров - 10 януари.
Процедурата за избор на главен прокурор повдигна дебата за промени в Конституцията в частта за съдебната власт и конкретно в прокуратурата. За това допринесоха и препоръките на Венецианската комисия, които правителството обяви, че ще изпълни изцяло. Една от основните препоръки беше да се създаде механизъм за независимо разследване на главния прокурор.
Правителството прие предложение това да се прави от завеждащия отдел "Инспекторат" към Върховна касационна прокуратура, върху актовете на когото обаче главният прокурор да не може да упражнява надзор за законност. Предстои парламентът да вземе решение по този въпрос. Всичко това обаче доведе до иницииран от държавния глава Румен Радев дебат за конституционни промени в частта за съдебната власт. Президентът обяви, че след края на дебатите ще внесе предложение за промени.
Дебат в обществото породи и предсрочното освобождаване от затвора на австралиеца Джок Полфрийман, осъден за убийството на студента Андрей Монов. През септември с определение на Софийския апелативен съд Полфрийман беше освободен.
Веднага след това той беше отведен в Центъра за настаняване на чужденци в Бусманци, поради липса на лични документи. През това време главният прокурор поиска от ВКС да възобнови делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман. Австралиецът напусна центъра в Бусманци на 15 октомври, но беше задължен ежеседмично да ходи да се подписва в районно управление на МВР, докато издадената му забрана за напускане на страната не отпадне.
Друг ключов случай от 2019 г., със сериозен обществен отзвук, беше хакерската атака срещу НАП, при която в интернет пространството "изтекоха" различни по вид лични данни на милиони български граждани. Те бяха предоставени на няколко медии от анонимен подател. Задържани и обвинени за случая бяха собственикът на фирма ТАД груп, неговият служител Кристиян Бойков и търговският директор на фирмата. Бойков беше обвинен в кибертероризъм, а другите двама в подбудителство.
Прокуратурата привлече отново общественото внимание в началото на септември и с обявлението, че разследва председателя на сдружение "Русофили" Николай Малинов за шпионаж.
На него му бяха повдигнати обвинения, а руският гражданин ген. Леонид Решетников получи забрана за влизане в България, като свързано лице по този случай. Малинов беше пуснат под парична гаранция. В края на октомври прокуратурата уличи и служител на руското посолство у нас в шпионаж. Малко след това той беше отзован от своята държава.
През цялата година действията на Спецпрокуратурата бяха във фокуса на обществото. В края на януари бяха повдигнати обвинения за пране на пари на депутата от БСП Елена Йончева.
Според прокуратурата парите са били източени от КТБ чрез офшорна сметка.
При друг случай, на 7 март, Ветко и Маринела Арабаджиеви бяха арестувани в близост до Барселона. По-късно те бяха екстрадирани у нас и им бяха повдигнати обвинения за данъчни измами, престъпно укриване на данъци и изпиране на пари. Задържан беше и синът им Вълчо Арабаджиев, който също се сдоби с обвинение. На 19 декември прокуратурата внесе в съда обвинителен акт, като се очаква делото срещу Арабаджиеви да започне в началото на 2020 г.
Седмица преди местните избори, на 22 октомври, петима души бяха задържани, сред които и кметът на Несебър Николай Димитров. Те са разследвани за нарушаване на изборни права. Въпреки задържането си Димитров беше избран отново за кмет на Несебър. Съдът го остави за постоянно в ареста, а след това той беше конвоиран до общината на морския град да се закълне като кмет. Малко след Коледа съдът пусна от ареста Димитров под гаранция.
В края на годината прокуратурата и МВР започнаха разследване и на причините за водната криза в Перник. На 27 декември главният прокурор Иван Гешев взе на специален надзор досъдебните производства за водната криза. Икономическа полиция също се зае със случая.
През 2019 г. се стигна и до присъда по делото срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров. Те бяха задържани при зрелищна акция в центъра на София през 2018 г.
Съдът призна Иванчева за виновна, че е поискала подкуп, а Петрова за виновна, че я е улеснила. Двете жени получиха съответно присъди от 20 и 15 г. затвор. Третият подсъдим по делото Петко Дюлгеров получи 12 години затвор за това, че уговорил срещата и е участвал в уговарянето на подкупа. В обяснението си към присъдата съдебният състав посочи, че делото има определен политически нюанс, който е взет предвид. Делото продължава да се води на втора инстанция.
В работата на МВР основни предизвикателства през изминалата година бяха инцидентите по пътищата и футболните хулигани. По темата с пътния травматизъм предстоят нови промени в Закона за движение по пътищата през следващата година. МВР отчете и по-висока събираемост на глобите за нарушения на водачите. Нивата на пътни инциденти със загинали и ранени обаче приблизително се запазват, отчете министерството.
През годината бяха разбити няколко групи за телефонни измами в Северна България. При една от тях "Ало измамници" от България и Румъния бяха арестувани при специализирана полицейска акция. В следващите месеци от МВР отчетоха сериозен спад при този вид измами.
Годината беше белязана и от сериозен инцидент в столичната болница "Пирогов". На 27 ноември двама мъже - на 55 и 68 години загинаха при пожар. Близо 100 човека от Второ вътрешно отделение на лечебното заведение бяха евакуирани. При инцидента 15 души бяха леко обгазени.
В работата на МВР през тази година се открои и задържането на двама души за убийството на възрастна двойка открита край Негован през август. Освен случаите на разкрити виновници за насилие, полицията проведе множество акции срещу разпространението на наркотици и по линия на акцизните стоки.
За първи път с най-високото отличие "Полицай на годината" беше удостоен граничен полицай. Бисер Чаушев от Момчилград беше награден за редицата успешни действия по опазване на границата, като той е успял да пресече незаконното влизане у нас на много мигранти.
