Британският The Times публикува редакционна статия, в която дава съвети, как да се запази световния ред (както го разбират в Лондон) и да се обуздаят „патриархалните авторитарни лидери“.
„Те вероятно ще играят водеща роля отново през следващата година, а това означава, че китайският лидер Си Дзинпин, руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган вероятно ще „минат с булдозер“ през международния ред“, притесняват се в британското издание.
Както отбелязва вестникът, четвърт века от 1990-та до 2015-та е станал най-демократичният в историята на човечеството, информира "Фокус".
Краят на Студената война е позволил на бившите съветски републики и държави от Централна Европа да преминат към самоуправление. Апартейдът е елиминиран в резултат на преговори в Южна Африка. Западните страни, предимно САЩ, са популяризирали идеята за преход към демокрация. Турция на Ердоган се разглежда като мек модел за това как политическият ислям може да бъде отслабен. Изглежда Си Дзинпин има много добри идеи по отношение на модернизацията и глобалното сътрудничество. В течение на няколко години под администрацията на Барак Обама изглеждаше, че има истински напредък по въпроса за ядреното разоръжаване.
„И тогава всичко се обърка. През 2014 г. Путин реши, че анексията на Крим и подбуждането на конфликт в източна Украйна ще му се размине. Си просто отхвърли критиките от Западните, Азиатските и Арабските страни, когато създаде масови лагери за „преквалификация“ на мюсюлманските уйгури. След неуспешен опит за преврат Ердоган изпрати десетки хиляди хора в затвора, закри вестници и инициира чистки в съдебната система и армията. Освен това Турция, член на НАТО, счита, че има право да купува нови руски ракети“, посочват британските журналисти.
Според тях лидерите на Китай, Русия и Турция са свързани с някаква обща идеология, която се свежда до търсенето на начини за премахване на „западната хегемония“. Независимо от това, тези лидери се опитват да прикрият слабостта си: около 20 милиона руснаци живеят под прага на бедността, Китай се изправи пред протести в Хонконг, а Турция изпадна в рецесия.
Авторитарните лидери са изправени пред още едно предизвикателство, а именно нарастващото влияние на кметовете на градове. Известен критик на Ердоган беше избран за кмет на Истанбул. В Русия и Китай лидерите също трябва да слушат гуверньорите.
„По тези въпроси авторитарните лидери са уязвими. Те превърнаха държавните институции във „фен клубове“. Тяхната власт се основава на ефективността на централното правителство, което се противопоставя на реформите. Управляващите знаят това и обвиняват шефа. Западът може да подкрепи тези критици просто като не имитира или хвърля възхитени погледи към автократите. Най-лошото, което западните политици могат да направят в тези бурни времена, е да изразят възхищение към автократите, които изобщо не са толкова силни, колкото изглеждат“, заключава британското издание.
На 19 декември кралица Елизабет II (93-годишна) в речта си към депутатите от новия британски парламент обяви разширяването на британското влияние в света и противодействието на тези, които застрашават нейните интереси. Речта за кралицата традиционно се подготвя от кабинета на министрите и отразява приоритетите за идната година. Кралицата обеща, че британското правителство ще работи в тясно сътрудничество с международните партньори за справяне с най-сложните въпроси на международната сигурност и ще застане твърдо срещу онези, които заплашват ценностите на Обединеното кралство, включително чрез разработването на режим на санкции.
Елизабет II обеща също, че ще бъде извършен цялостен преглед на британската сигурност, отбрана и външна политика, за да се преоцени позицията на страната в света. Тя обясни, че този преглед ще „обхване всички аспекти на международната политика - от отбраната до дипломацията“.
