Патентният данък звучи най-уместно за краткосрочното даване на жилища под наем
Отдаването на жилища на краткосрочен наем се разраства все повече, но как да се облага?
Европа търси модел. А у нас поне досега не беше ясно дали тази индустрия изобщо плаща нещо.
Последното засега предложение на шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова е за патентен данък.
Първоначалната идея бе тези жилища да се категоризират, но срещна бурен отпор и бе заменена с вписването в регистър. Сега
патентният данък
изглежда
най-адекватната
мярка. Защото това е налог, който се плаща и от физически лица, без те да са задължени да регистрират фирма. Размерът му се определя от местните власти, като Законът за местните данъци и такси определя само горна и долна граница.
Освен това патентният данък се плаща на четири равни вноски през годината и всичко, което физическото лице изкарва над платената сума, остава в негова полза.
По данни от “AirBnB” (най-разпространената дигитална платформа за тази дейност) в България чрез нея под наем се дават малко над 10 хиляди жилища, като 80% от тях са самостоятелни апартаменти, останалото са стаи.
Една трета от
предлагането
е в столицата,
където средната заетост е 56% (към момента), средният приход от един имот към септември е бил 465 евро.
Много предлагане има в развитите в туристическо отношение градове като Варна, Бургас, Велико Търново и доста малки черноморски градове.
Но дали и колко влизат приходи в хазната от тази дейност? НАП не може да даде такива данни, тъй като данъците, плащани върху доходи от наеми у нас, не се разделят на краткросрочен и дългосрочен наем.
В данъчните декларации, които попълват хазяите, няма такава графа.
От миналата година НАП
третира по нов
начин облагането
на доходи, получени чрез дигитални платформи, чието управление е изцяло в чужбина. В такива случаи е необходимо наемодателят да е регистриран по Закона за ДДС, независимо дали е натрупан оборот от 50 хил. лв.
В случая с 20% се облагат само комисионите, които собственикът на имота дължи на платформата за посредничеството по намиране на наемател. AirBnB например удържа 3% от стойността на нощувките за посредничеството. И собственикът на имота – физическо лице, трябва да начисли върху тази сума 20% ДДС и да го внесе в бюджета.
Това не го освобождава от задължението да си плати данък върху дохода от наема под формата на 10% от прихода, намален с 10% нормативно признати разходи, какъвто би трябвало да плащат всички наемодатели в България.
Собственикът на една от най-големите фирми посредници в тази област – Борис Павлов, казва, че всички български наемодатели, които ползват AirBnB, плащат надлежно данъците си.
Лошото е, че
няма как да
го докаже
НАП също няма как да каже колко ДДС е влязъл в бюджета от 20-те процента върху трите процента комисиона от AirBnB. Говорителят на ведомството Росен Бъчваров каза пред “24 часа”, че ДДС се плаща върху всички комисиони, които чужди фирми удържат на български физически лица, без значение за какво става въпрос, тоест няма как да се знае каква част от тези пари са от AirBnB или друга такава платформа. Освен това правилото действа от началото на 2019 г., т.е. евентуална разбивка би могло да има през 2020 г.
Тази неяснота обаче някак си не попречи на Валери Симеонов и Менда Стоянова да настояват първоначално дейността по краткосрочно отдаване под наем да се таксува като туристическа услуга, а Симеонов дори да твърди, че сега тези наемодатели изобщо нищо не плащали.
Проблемът е там, че в България доходът, получен от туристическа услуга, също се облага с 10% данък върху брутния размер на дохода, намален с 10% нормативно признати разходи, но само когато наемодателят не е търговец. А според Търговския закон не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Или ако например възрастна жена обитава тристайно жилище и дава през AirBnB една от стаите, тя ще трябва да плати като данък 10% от стойността на полученото.
Ако обаче не живее в този апартамент, какъвто е по-масовият случай при AirBnB, трябва да се облага като търговец за получения доход от туристически услуги, въпреки че формално може и да не е регистриран като такъв. С други думи, да води счетоводство, да формира резултат и най-вече - да декларира и плаща 15% данък върху печалбата от дейността си, както са задължени едноличните търговци. 15% все пак е повече от 10% и възниква въпросът как така, ако някои хора сега не си плащат нещо,
им вдигаш
данъка с
мисълта,
че така ще
започнат да
плащат?
Освен това приравняването на отдаването на апартаменти под наем в жилищни сгради с хотелиерството въвежда нови изисквания, които за платформите за жилища под наем звучат архаично. Собственикът например трябва да сложи табела до входа с имената на управителя и телефон за контакт, да постави на видно място ценоразпис, да има телевизор и стационарен телефон, табло с брошури, да чисти всеки ден и да сложи на вратата виненочервена табела със златни звезди – между една и три, които му е присъдила общината.
Това са напразни усилия - самите платформи слагат рейтинги на апартаментите си на базата на потребителски отзиви, а цената така или иначе се вижда на сайта и се плаща онлайн.
Затова патентният данък изглежда по-уместен.
Регламентацията на краткросрочните наеми другаде по света се прави в зависимост от конкретните нужди. Във Венеция например могат и да решат изобщо да забранят на местните граждани да дават под наем каквото и да било, защото се задъхват от туристи. Но в България случаят не е такъв. Тук тези дигитални платформи разцъфтяха паралелно с наплива на нискотарифните авиокомпании, които докараха видимо много туристи в София и другите големи градове.
Има ли решение?
От Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти посочиха, че въпросът с плащането на туристическа такса е решен на много места в ЕС на местно ниво. Много градове са се договорили директно с AirBnB и платформата добавя автоматично към цената на нощувките и туристическата такса, като превежда парите на съответната община.
Икономистът Георги Ангелов предложи във фейсбук НАП да поиска от AirBnB веднъж годишно да ѝ предоставя информация за броя нощувки и за реализираните приходи. Когато знаят за този обмен на данни, хората, които ползват AirBnB като наемодатели, няма да имат стимул да укриват доходи - ще си плащат данъка доброволно.
Колкото до екзотичната идея да се спира достъпът до сайтове, в случай че на тях се появят обяви за апартаменти, които не са категоризирани или регистрирани, това е просто изхвърляне. Ако български съд реши да спре достъпа до фейсбук само защото в някоя от милионите групи на социалната мрежа някой предлага нещо нелегално, България със сигурност ще влезе в световните новини.
