Византийските псалми и финиковите палми и свързаните с тях познание, практики и традиции бяха включени в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, предаде Франс прес.
Зародилите се в началото на християнството византийски песнопения - уникален музикален жанр, предаван от Православната църква, оцеляват до ден днешен, за да намерят достойно място в списъка.
Черпейки от музикалните традиции на Балканите и Източното Средиземноморие, където се е простирала Византийската империя, псалмите, изключително акапелни и монофонични, придружават богослужебните текстове.
За да подчертаят библейските текстове, песнопенията възникват след трети век във Византийската империя, преди да достигнат апогея си между 13-и и 15-и век.
Благодарение на устното препредаване на псалмите и използването им от Православната църква, тази музика оцелява и след падането на Византия, в Османската империя, оказвайки влияние върху популярната ориенталска музика.
Просперитетът на музикалния жанр се дължи на предаността на експерти и любители - музиканти, членове на хорове, композитори, музиколози и преподаватели, които продължават да го изучават, представят и разпространяват.
Финиковите палми, смятани за символ на просперитет, са изиграли съществена роля за развитието на цивилизациите в горещите и сухи региони на Арабския свят.
Дървото, чиито корени проникват дълбоко в почвата, позволявайки му да се приспособи към сухия климат, е считано не само за източник на прехрана, но и на икономически напредък.
Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), финиковата палма вероятно е едно от най-древните култивирани дървета.
В списъка на ЮНЕСКО намери място и алпинизмът - изкуството за покоряване на върхове, който се практикува от около два века.
