Документът ще е готов 1 година след поправките в закона
Да се направи национална карта на висшето образование като инструмент, който да определи профилната и териториалната структура, да намери сечението между обществения интерес и предлагането на висше образование. Това се предвижда с предложените от Министерския съвет промени в Закона за висшето образование.
Картата ще показва по региони
каква е
наситеността
от университети
и професионални направления - къде има масовизация и къде - не. Ще има и временен мораториум за разкриване на нови направления и висши училища до изработването на картата. Тя пък трябва да бъде готова година след приемането на промените в закона.
Целта е да се спре масовизацията на приема. “Крайната масовизация доведе до проблеми с репутацията. Откриха се професионални направления, неприсъщи за висши училища. В 90% от професионалните направления мрежата е
достигнала
предела си
на разрастване”,
коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при обсъждането на първо четене в комисията по образование в парламента.
В мотивите към промените в закона е записано, че националната карта се създава, за да се стимулират висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри с необходимото качество и отговарящи на потребностите на пазара на труда.
Министерският съвет ще приема национални програми и за висшето образование, като едно от първите ще е за педагогическото. Ще се стимулира връзката между средно и висше - училища и университети ще могат да сключват споразумения и да съгласуват планове за обучение, като то се провежда с участието и на университетски преподаватели.
Според промените още в Съвета на настоятелите при държавните висши училища ще включва в състава си и представител на общината, в която е седалището на университета.
Системата за развитие на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища, от които 37 държавни и 14 частни. В момента във висшите училища се обучават 203 602 студенти и 5928 докторанти в редовна и задочна форма на обучение.
Идеята за национална карта на висшето образование ще се обсъжда на второ четене в парламента.
Петър Николов, заместник-министър на образованието и науката:
Ще се повиши
качеството
във висшите училища
Идеята за национална карта на висшето образование е залегнала в проекта за изменение в Закона за висшето образование, който мина на първо четене в парламента. Сега предстоят дискусиите между двете четения и надяваме се - приемането му. Това е документ, който ще разработва Министерство на образованието в диалог с висшите училища, на база на политиката и вижданията за развитието на всяко държавно висше училище, и който ще включва стратегически цели, задачи, целеви стойности, показатели за изпълнението им. Смисълът на картата е в проблема, че всяко висше училище гледа собствения си интерес, опитва се да се развива максимално в различни специалности, да привлича максимален брой студенти, но рядко вижда ситуацията от гледна точка на цялата система. Така много училища, развивайки едни и същи специалности, наместо да си помогнат, взаимно се убиват. Може да си представите какво става, когато в един регион няколко висши училища едновременно открият една и съща специалност. Идеята е, че Министерството на образованието вижда не отделното дърво, а цялата гора, докато университетите обикновено виждат само себе си и нямат цялостен поглед. В рамките на такъв разговор ще бъде изработвана картата. Тя ще показва стратегическото развитие на всяко висше училище, ще има препоръки по какъв начин да се развива системата. Освен моментната снимка картата ще представлява и стратегически план за развитие на всяко училище. Ако има нефункциониращи звена, може да се предвиди те да отпадне и оттук държавата да престане да ги финансира. Ако има специалности в определено училище, за които има ирационално търсене, неотговарящо на изискванията на пазара на труда, такива, които не отговарят на профила на региона или се бият със сходни специалности в близък университет, пътната карта би трябвало да каже, че трябва да бъдат ограничени по определен начин.
Веднага след приемането на поправките в закона трябва да се разработи стратегията за развитието на висшето образование, а след нея е картата.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет:
Идеята за карта е добра,
предложих преди 4 г. да я
направим, но има недостатъци
Националната карта на висшето образование има за цел да обхване висши училища, филиали и професионални направления и да бъде приета от Народното събрание, след което всяка промяна да бъде приемана след обсъждане по същия ред, т.е. от Народното събрание. От една страна, това е добра идея, защото още преди 4 години аз предлагах на Съвета на ректорите ние да изготвим такава пътна карта. От друга страна, предложението беше тя да бъде по-скоро с информативен характер, да съдържа информацията за всички филиали и направления, за да може ректорите да определят къде е редно направленията да останат и къде да се намалят.
Ако в 2 съседни университета се предлагат 2 направления, това очевидно разделя студентите на 2 и може ректорите да се разберат в единия университет да остане едното направление, а в другия - другото.
Сега обаче това, което се предлага, е много по-рестриктивно. То има 2 недостатъка. Първият е, че картата се приема от Народното събрание и има ограничителен характер, а не информативен. Това е много тежка процедура. Дори една специалност в ново направление ще се разкрива с решение на Народното събрание, което е възможно най-тежката процедура. Това е редът, по който се откриват университети и се приемат закони.
Вторият проблем е, че такава рестриктивна карта ще фиксира сегашното положение, следователно университетите, които са с по-малък опит и имат няколко филиала в страната, ще си ги запазят. А университетите, които имат много голям капацитет, няма да могат да разкриват нито един филиал и нито едно ново направление. Такава карта или не трябва да е рестриктивна, или ако ще е рестриктивна, това трябва да е свързано и с преглед на всички съществуващи филиали. Няма логика университет с малък капацитет да има 2 филиала, а университет с голям капацитет и развита наука да няма нито един.
Проф. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и
председател на Съвета на ректорите:
Полезно е, ако се спазват правилата
Правенето на националната карта за висше образование ще бъде нещо полезно, ако всички колеги ректори спазват правилата, по които ще се върви. Понякога се случва, без да искаме, дали под въздействието на лично его, или със съдействието на някои лобисти от парламента, да не се изпълнява точно това, което ние сме решили. Например решаваме, че ще има специалности или научни направления в Шумен, Велико Търново, в Бургас или Благоевград, и след това започват други действия от страна на колегите, разкриват специалности, които не са подплатени с необходимия потенциал, само и само да се каже колко широкопрофилен университет са. Това, разбира се, не прави добра услуга на цялата система.
Картата ще е полезна, в случай че се реши какво къде ще има, правилата да не се нарушават. В противен случай е безсмислено да се прави.
Ние сме решили, че ще има мораториум, и това е записано в поправките в Закона за висшето образование, който ще се гледа на второ четене. Решили сме също един преподавател да участва при акредитацията само на едно висше училище, където е на основен трудов договор.
