Студентите намаляха с 6000 за година, увеличават се оставащите да работят тук, показва новият рейтинг на висшите училища в България
Средният осигурителен доход на завършилите току-що висше образование в страната нараства, достигайки до 1297 лв. през 2019 година при нива от 1151 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 година. Броят на студентите в българските висши училища през 2019 г. продължава да намалява, само за година са с 6000 по-малко, реализацията на завършилите се подобрява, научните публикации се увеличават. Това са основните констатации в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (https://rsvu.mon.bg), която беше представена днес в Министерството на образованието и науката.
Изданието на Рейтинговата системата за 2019 година потвърждава наличието на трайна тенденция за подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната, но в същото време показва наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище, както и в зависимост от придобитата образователно-квалификационна степен.
Делът на регистрираните безработни сред завършилите през последните 5 години български висши училища спада до 2,2% през 2019 година от 2,44% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до под 20% от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 50,3% от 49,26% преди година и от под 46% през 2014 г. При завършилите магистри през 2019 година този дял е над 60%, докато при завършилите бакалаври е под 36%.Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". Безработица от над 3% се наблюдава само сред завършилите в 3 професионално направления: "Социални дейности" (3,5%), "Психология" (3,4%) и "История и археология" (3,06%). За сравнение, през миналата година безработица от над 3% е отчетена сред завършилите в 9 направления, а през 2014 година - в 38. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите "Туризъм" (20,41%).
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са "Информатика и компютърни науки", "Математика" и "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми". За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в СУ "Св. Климент Охридски".
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията "Медицина" (5,63), "Фармация" (5,51) и "Стоматология" (5,51). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление "Металургия" (4,38).
Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите - "Икономика", "Администрация и управление" и "Информатика и компютърни науки" - разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията "Медицина", "Здравни грижи", "Педагогика", "Военно дело". При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.
Данните в Рейтинговата система показват продължаващо подобряване на цитируемостта на научните публикации на българските висши училища. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Общият брой на студентите във висшите училища през 2019 година намалява с близо 17% в сравнение с 2014 година. В 15 направления спадът е с над 30%. Сред тях попадат и двете най-масови професионални направления "Икономика" и "Администрация и управление". В същото време за последните 5 години в 5 направления има увеличение на броя на студентите с около и над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направления "Медицина" (76%), "Военно дело" (60%), "Стоматология" (41%), "Педагогика" (66%) и "Ветеринарна медицина" (26%). Петте най-масови професионални направления остават както и през миналата година "Икономика" с 37 909 студенти, "Администрация и управление" (16 584), "Педагогика" (14 864), "Медицина" (11 737) и "Право" (9 389).
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 7% през 2019 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията "Медицина" (близо 55% от студентите в направлението са чужденци), "Стоматология" (40%) и "Ветеринарна медицина" (29%).
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления "Театрално и филмово изкуство" и "Теория на изкуствата" (над 60% от студентите в тези направления се обучават в частни висши училища), както и в направленията "Администрация и управление" и "Национална сигурност" (близо 40% от студентите).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2019 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.
Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. През 2019 година интернет страницата на Рейтинговата система е обновена и обогатена с нови функционалности.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
