Дисекацията на артерията била “обезвредена” с 2 стента, в края на интервенцията пациентката си раздвижила парализираната дясна ръка
31-годишна жена от Монтана с исхемичен инсулт и разкъсана сънна артерия бе спасена с интервенционално вътресъдово лечение – без операция, в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Александровска”, съобщиха от болницата. “Състоянието бе на косъм от фатално развитие на инсулта с масивен кръвоизлив. Имаше 6 см дисекация (разкъсване) на лявата сънна артерия, в резултат на която тя бе почти запушена и жената бе с парализа на дясната ръка и десния крак”, обясни началникът на клиниката доц. Добрин Василев, който предприел ангиопластика на артерията с имплантация на 2 съдоразширяващи стента. Така дисекацията била напълно “обезвредена” и жената раздвижила парализираната ръка още към края на процедурата в сряда.
Пациентката постъпила първо в Клиниката по нервни болести на “Александровска” със силни болки в лявата половина на главата и лявото око, които продължавали над 10 дни. В Монтана тя била консултирана от стоматолог и УНГ специалист за изключване на синузит, а после постъпила в неврологичното отделение на монтанската болница със съмнение за възпален черепно-мозъчен нерв.
След 5 дни жената развила слабост в десните крайници, която прогресира до пълна невъзможност да ги движи. В Клиниката по нервни болести на “Александровска” с образни изследвания установили дисекация (сцепване) на лявата вътрешна каротидна (сънна) артерия в черепната кухина. Жената е преместена в Клиниката по кардиология, където интервенционалното лечение на инсулта е рутинна практика.
“Дисекациите най-често се дължат на травми на главата и се срещат предимно при хора под 50-те”, обяснява доц. Василев. В основата им стои генетичен дефект в синтеза на съединителната тъкан, открити са връзки с някои гени, но причината все още не е напълно изяснена, особено за спонтанните дисекации. Те се изявяват без видима отключваща причина като хипертонична криза или травма.
“При тази жена не е ясно какво точно е станало, защото първоначално е имала много общи симптоми. На техния фон трудно може да се помисли за такава причина за инсулт. Дисекациите се установяват само чрез високоспециализирани образни изследвания – ядрено-магнитен резонанс или скенер с контраст”, уточнява доц. Василев. На много по-късен етап идва и ангиографията, която е с много по-висока разделителна способност.
При дисекациите няма стандартно терапевтично решение. Доц. Василев предприел едно от възможните решения, в случая животоспасяващо.
“Артерията почти се запуши още в началото на процедурата, кръвотокът бе силно забавен и намален, с голяма стеноза. На ангиографа се видя ясно развилата се дисекация. Поставихме първия стент, за да се възстанови притокът на кръв. След това с вътресъдова ехография – методът се нарича IVUS и има значително по-висока разделителна способност от изброените образни изследвания, огледахме цялата артерия почти до вътремозъчната част, за да видим докъде прогресира дисекацията. Стигнахме до здрава тъкан и след това поставихме втори стент, с който окончателно решихме проблема”, разказва доц. Василев.
