Рязък ход на премиера в петък вечерта
Неуредиците с децата инвалиди още от 2018 г., забавените правила за втората пенсия и договорка с патриотите прелели чашата на премиера. Преди година първо го махна, после го остави
Това обявиха от правителствената пресслужба в петък привечер.
Този път решението на министър-председателя да се раздели със социалния министър в третия си кабинет е окончателно, коментираха близки до Борисов. През лятото на 2018 г. премиерът поиска и прие оставката на Петков, но след това заради натиск от майките на деца с увреждания реши да го остави на поста.
Сега решението на Борисов да смени социалния министър е заради
много основания,
натрупани
във времето, коментираха официално от Министерския съвет.
Освен това според премиера МТСП не работело с темпове, които да отговарят на очакванията на гражданите.
Поне 3 са натрупаните с времето причини, заради които Борисов е взел главата на Петков, научи “24 часа”.
Първата е същата, заради която поиска оставката му и през 2018 г. - политиката към хората с увреждания и неяснотите около тяхното подпомагане. Въпреки че законовите промени бяха приети още през миналата година и работят от началото на тази, за министър-председателя проблемите в тази сфера не са изчистени.
Втората голяма причина са забавените правила за изплащане на т.нар. втори пенсии на хората, родени след 31 декември 1959 г. Изплащането на тези пенсии трябва да започне от 2021 г., но едва преди две седмици министър Петков излезе с предложение за законови текстове. И то такова, че над половината от 200 хил. жени, които в момента са на възраст между 55 и 59 г., ще получат по-нисък сбор от двете пенсии (държавна и от частния фонд), отколкото ако се бяха прехвърлили за осигуряване само в Националния осигурителен институт. Заради забавения проект тези жени изпуснаха сроковете да прехвърлят партидите си от частните фондове към НОИ и така
се оказа,
че две пенсии
са по-малко
от една,
което създаде обществено напрежение.
Третата причина за уволнението на Бисер Петков била негово разбирателство с патриотите, свързано с промени в първоначално предложения от правителството бюджет за 2020 г. ОП предложиха тези дни помощта на военноинвалидите да се вдигне до нивото на тази на останалите хора с увреждания. Петков подкрепил това, въпреки че ознавача увеличаване на разходите на НОИ с 230 хил. лв. годишно. Това според информация на “24 часа” не е било съгласувано нито с премиера, нито с финансовия министър.
При управлението на Петков социалното министерство бе подложено и на постоянна атака от движения на родители, които твърдят, че държавата иска да им отнеме децата. Първоначалният повод бе
проектът на
стратегия
за защита
на децата,
предложен от социалното министерство. Той бе представен за публично обсъждане точно след края на истерията, организирана от ВМРО, срещу Истанбулската конвенция. По нареждане на Борисов и тази стратегия бе оттеглена, но фалшивите новини за отнемане на деца по “норвежки модел” и родителските протести продължават. Те се прехвърлиха върху промени в Закона за детето, които чистят стари текстове и транспонират евродирективи, но част от общественото мнение така и не бе убедено в това.
Последно пък стана ясно, че Интернационалът за правата на хората с увреждания остро критикува начина, по който у нас се закриват домове. Инвестицията е в сгради, не в хора, посочват те в доклада си и разказват как са видели деца в клетки, с обръснати глави и без никаква социална комуникация в уж защитените им нови жилища у нас.
Оставката на
Петков се пази
в бюрото на
Борисов от
11 юни 2018 г.,
когато премиерът за първи път му я поиска. Причината тогава бе забавянето на промените в законите за хората с увреждания. Но още на следващия ден изненадващо Борисов върна на работа Петков, заради реакцията на майките на деца с увреждания. Оказа се, че те изобщо не искали да си ходи. Обясниха, че са работили добре с Петков и това накара премиера да си промени решението. Така за няколко месеца под натиска на неспирни протести на майките парламентът прие 3 три ключови документа - Закона за личната помощ, Закона за хората с увреждания и Закона за социалните услуги.
От месец обаче точно последният документ, който трябва да влезе в сила от януари 2020 г., стана обект на нови протести. Родителите и църквата видяха в текстовете прекалена намеса на неправителствените организации в семейството. Притесненията - законовите промени давали на социалните служби права да отнемат деца без знанието и съгласието на родителите.
Периодично
страховете за
отнемане на деца
се подклаждат организирано, като най-драстичният случай бе в ромските махали в Сливенско тази есен, когато стотици семейства прибраха децата си от училище и отказаха да ги пуснат няколко дни.
Преди да стане министър на труда и социалната политика в третото правителство на Бойко Борисов, Бисер Петков бе управител на Националния осигурителен институт. Той го оглави по предложение на финансовия министър в първия кабинет “Борисов” - Симеон Дянков. По време на втория кабинет на ГЕРБ Петков участваше активно в подготовката на промените в Кодекса за социално осигуряване, свързани с вдигане на възрастта и изискуемия стаж за пенсия.
Преди да оглави осигурителния институт пък, бе член на Комисията за финансов надзор с ресор “Осигурителен пазар”. Като такъв е надзиравал именно дейността на частните пенсионни фондове, които трябва да изплащат вторите пенсии.
Деница Сачева и Зорница Русинова са фаворитки за поста
Две заместник-министърки - Зорница Русинова и Деница Сачева, са фаворитки да наследят подалия оставка Бисер Петков като социален министър.
Деница Сачева в момента е зам.-министър на образованието. Името ѝ се завъртя и преди година, когато само за 24 часа премиерът Бойко Борисов уволни и после върна на работа Петков.
Сачева има опит в социалното министерство - бе в екипа на Ивайло Калфин в кабинета “Борисов 2”. Тогава тя работеше по промени в Семейния кодекс и правилата за осиновяване, които бяха подготвени изцяло, но така и не влязоха в парламента. Преди 3 г. Сачева осинови 10-месечното момченце Виктор и откровено разказа за това в социалните мрежи.
По-вероятен нов министър обаче е заместничката на Петков Зорница Русинова, защото от над 15 г. работи в социалното министерство, познава проблемите и е уважаван експерт. Отговаря за един от най-важните ресори - европейските фондове и международни програми. А само за 8 месеца, когато бе социален министър (от май 2016 г. до януари 2017 г.), направи куп реформи - сложи край на дългите празнични уикенди от по 4 дни и отработването в събота.
Непосредствено след новината за приетата оставка на Петков пък един сайт спрегна като възможен министър Христина Христова, която заемаше поста в кабинета на царя. Позова се на това, че Христова била извикана от наблюдаващата социалния ресор вицепремиерка Марияна Николова. Христова обаче е съветник на вицепремиерката и срещата им е била в това ѝ качество, показа проверка на “24 часа”.
“24 часа” описа как
забавяне на министъра
лиши 200 000 жени
от по-големи пенсии
За много хора две пенсии ще са по-малко от една, призна преди две седмици Бисер Петков. Това се случи, докато представяше заедно с частните пенсионни фондове правилата, при които ще започнат да се отпускат вторите пенсии по-догодина.
Два дни по-късно “24 часа” публикува аналитично разследване със заглавието “Вече официално - втората ни пенсия изгоря във финансова пирамида”. В текста, прочетен рекордните над 1,1 млн. пъти на сайта 24chasa.bg, се обясняваше как държавата е допринесла за това жените, които ще излязат в пенсия през 2021 г., да получат малка втора пенсия. Причината е в забавеното изготвяне на правилата. Липсата на разписани правила лиши тези жени пред пенсия от правото им на избор дали да се прехвърлят в НОИ, или да останат да се осигуряват в частните фондове.
“24 часа” публикува още две части от разследването си за вторите пенсии. В едната разкрихме, че социалният министър Бисер Петков е договорил с фондовете те да вземат такси от хората и когато започнат да изплащат заделените от тях в частните им партиди пари. Последната част от разследването пък описваше как парите за втора пенсия са инвестирани в държави като Мексико и компании като “Фейсбук”.
