Ограничаването на широкоразпространеното вредно за здравето поведение е сериозно предизвикателство. Това се посочва в доклад за България в областта на здравеопазването, представен днес от Европейската комисия, предава БТА.
Въпреки слабото намаление на употребата на тютюневи изделия у нас, равнището на пушачите сред възрастните е най-високото в ЕС и през 2014 г. достига всеки трети (28 на сто). Употребата на големи количества алкохол през същата година е малко под средното равнище за ЕС при възрастните, но се увеличава сред подрастващите момчета. Макар че делът на затлъстяване сред възрастните да е малко под средния за ЕС, нараства проблемът сред децата, като едно на всеки пет страда от наднормено тегло или затлъстяване.
Въпреки значителното подобрение от 2000 г. насам, българите остават с най-ниска средна продължителност на живота в ЕС. Широкото разпространение на тютюнопушенето, употребата на алкохол и нездравословното хранене допринасят за високата смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове, се допълва в доклада.
Недостатъчно развитите предпазни мерки и извънболничната помощ допринасят за слабите резултати в областта на здравеопазването. Съществуват значителни различия в здравното състояние на българите според пола, региона и образованието. Броят на болните от инфекциозни болести, като туберкулоза, остава притеснителен, отчита ЕК.
Допълва се, че прилагането на първична профилактика у нас е сравнително слабо и това води до висок дял на предотвратимата смъртност - четвъртата най-висока в ЕС. Според ЕК това доказва, че системата на здравеопазването не успява да лекува ефикасно и своевременно.
Приблизително една от пет процедури, извършени в болница, може да се получават от извънболничната помощ и всеки десети, приет в болница, би могъл да достигне до нужната помощ извън здравното заведение. Значителният ръст в броя на болничните легла в градовете и в частните здравни заведения също засилват прибягването до болничната помощ, се добавя в текста.
Разходите за здравеопазване в България все още са ниски в сравнение с други държави в ЕС, но се увеличават непрекъснато през последните 15 години. Българската система на здравеопазването разчита в почти еднаква степен на частните разходи и бюджетните средства като източници на приходи. Делът на държавното финансиране (52 на сто) през последните години намалява. Това поражда опасения за равния достъп до здравеопазване, особено за хората с по-ниски доходи, се отчита в документа.
Близо половината (47 на сто) от текущите разходи за здравеопазване България се покриват с лични средства и това е най-високият дял в ЕС. На лекарствата се пада основният дял от личните разходи за здравеопазване, следвани от разноските за извънболнична помощ.
Неофициалните плащания ("парични дарения") за лекарите представляват значителен дял от преките плащания от пациентите. Съществуват големи разлики в степента на неудовлетворение от получаваните здравни грижи между хората с високи и с ниски доходи. Разходите остават най-често посочваната причина за отказ от лекарска помощ у нас, показва докладът.
Според данните 14 на сто от българите не са обхванати от социалното здравно осигуряване. Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна, също затруднява достъпа до здравеопазване, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги, пише в документа.
