Единственото жилище да не може да бъде продадено от съдебен изпълнител дори когато е ипотекирано до приключване на делото на длъжника поне на първа инстанция.
Това е едно от предложенията за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които омбудсманът подкрепя и които ще бъдат гледани днес на второ четене в правната комисия в парламента, съобщиха от пресцентъра на обществения защитник.
„Като омбудсман подкрепям да се даде глътка въздух на длъжника, дори и в случаите на ипотекирано единствено жилище, като се запази несеквестируемостта му (да не може да се продаде), поне до приключването на делото на първа инстанция.
Т.е. по принцип, когато длъжникът се съгласи сам да ипотекира единственото жилище, то няма защита и спрямо него може да се прави принудително изпълнение, но в този случай, тъй като производството може да приключи много бързо, смятам, че е добре да се даде възможност поне до приключване на първоинстанционното производство да не се допуска принудително то изпълнение“, е позицията на омбудсмана доц. Диана Ковачева.
„Европейската комисия също обръща внимание на проблема като посочва противоречие с чл. 7 от Хартата на ЕС за основните права, а именно правото на гражданите на зачитане на личния им живот и на жилището им. „Ако имаш едно жилище и го ипотекираш, за да изтеглиш заем, в този случай, то вече не е несеквестируемо, т.е. може да бъде обект, включително и на публична продан.
Но в случаите, когато вече има съдебно производство и се очаква принудително изпълнение, то може да приключи много бързо, в рамките на седмици и хората да останат на улицата. Затова омбудсманът настоява в този случай да се запази несеквестируемостта на единственото жилище, поне до приключване на първоинстанционното производство. Сред текстовете, инициирани от обществения посредник и приети на първо четене от парламента през март т.г., е този за промяна в чл. 411 от ГПК.
Предложението включва при разглеждането на заявлението за заповед за изпълнение, съдът да може да откаже да я издаде, при вероятност за наличието на неравноправна клауза, защото на този ранен етап от производството, магистратите все още няма как да бъдат сигурни.
„Предложеното от омбудсмана е в съответствие със становището на един от генералните адвокати към Съда на ЕС от октомври тази година и постоянната практика на съда на ЕС, така че нашето настояване е да се приеме нашият вариант“, аргументира се доц. Ковачева.
Тя допълни, че пред Комисията ще защити и промяната в чл. 420, свързана със спирането на принудителното изпълнение по искане на длъжника по всяко време, включително по време на исков процес. Омбудсманът категорично настоява за приемането й, защото е в съответствие и с указанията, които Европейската комисия дава към България в официалното уведомление до страната ни от януари т.г.
„В писмото си ЕК на три страници излага становище, според което, спирането на принудителното изпълнение е ключов елемент от всяко ефективно правно средство за защита, тъй като в противен случай принудителното изпълнение ще приключи преди края на съдебния контрол за задължението.
ЕК обръща внимание, че за длъжника е трудно да представи изискваното обезпечение на този етап. Всъщност, другите два варианта за редакция на тази разпоредба не са в съответствие с указанията на ЕК да не се допуска дискреция (възможност за преценка ) на съда при вземане на решение дали да спре принудителното изпълнение и процедурата да не е с прекалена правна сложност, което може да разубеди длъжника да поиска спиране изобщо“, обясни омбудсманът доц. Диана Ковачева.
Сред предложенията на омбудсмана, които ще защити днес пред правната комисия, са съдът служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи, както и към заявлението за заповед за изпълнение да се приложи и договорът, от който произтича задължението. Освен това, Ковачева ще настоява длъжниците да не могат да бъдат осъдени само въз основа на извлечение от счетоводните книги на банките.
Общественият защитник ще аргументира и предложенията, инициирани от институцията за увеличаване на сроковете от двуседмични на едномесечни.
