В петък чилийците се събудиха с историческо споразумение, задаващо правилата за изработване на нова конституция. То бе подписано от депутатите и лидерите на почти всички политически фракции. За първи път в историята на страната всички граждани ще имат глас в този процес.
Двустраничният текст на споразумението, договорен в залите на Националния конгрес в Сантяго и носещ заглавието "Споразумение за социален мир и нова конституция", е малка, но все пак забележителна стъпка към изработването на нов основен закон. Конституцията, ако бъде одобрена от населението, ще замени тази от 1980 г., наложена от военната диктатура на генерал Аугусто Пиночет.
Съгласно постигнатото споразумение чилийците ще гласуват през април на референдум с два въпроса: в първия в прав текст се пита следното: искате ли нова конституция? Във втория избирателите ще бъдат попитани дали Конституционното събрание, което ще изработи новата конституция, да бъде само от граждани или "смесено", тоест от граждани и от депутати от Националния конгрес.
Ако първият въпрос мине, без значение какво ще решат чилийците по втория, през октомври 2020 г. ще има преки избори за граждански представители в Конституционното събрание. То от своя страна (без значение дали в него ще има депутати от Националния конгреса) ще заседава девет месеца, с възможно тримесечно удължаване на този срок, за да изработи новата конституция. За приемането на всеки текст от нея ще е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети. Тези, които ще изработят конституцията, на практика ще напишат волята на народа на бял лист, защото няма да са обвързани с нищо от старата конституция.
След това готовият текст ще бъде утвърден или отхвърлен от гражданите на референдум със задължително гласуване, който ще бъде произведен на дата, която предстои да бъде обявена по-нататък.
Има много технически аспекти на процедурите, които чилийският Национален конгрес и гражданско общество трябва да изгладят, например за броя на депутатите в Конституционното събрание и за неговата представителност, включително за присъствието на коренното население. Всички тези детайли са от важно значение, ако чилийците искат конституция, която да защитава правата на всички хора.
Но самият факт, че поемането по този път изобщо стана възможно, включително с участието на хора на изборни длъжности, които някога са подкрепяли Пиночет, е показателен за изключителния момент, в който се намира Чили - удивително политическо признаване на структурни искания, които се отправяха отдавна, без никой да вземе отношение по тях.
Само за месец Чили се превърна от една от най-богатите и най-стабилни страни в Латинска Америка в страна на ръба на колапса, с институции и икономика, разтърсвани от протести, военна реакция и нарушения на човешките права, нямащи аналог във времената след връщането към демокрацията през 1990 г.
Трийсетгодишният демократичен проект в Чили изглежда виси на косъм. Социалните и политически вълнения, които бяха предизвикани от поскъпването на цената на билета за метрото в Сантяго, скоро след това прераснаха в недоволство срещу вкорененото икономическо неравенство и вписани в конституцията на Пиночет прекалено пропазарни, неолиберални постановки. През последните 40 години бяха направени десетки промени в основния закон, но никога не е имало отказ от основания на злоупотреби модел, който правеше богатите още по-богати, а управляващата класа - още по-могъща. Всички останали бяха оставени да страдат - от несигурни пенсии, растящ студентски дълг, оскъдни заплати и незадоволителен достъп до здравеопазване.
Всички тези проблеми може да бъдат решени от Конгреса, който заседаваше извънредно само и само за да намери законодателни решения. Хората обаче не спряха да искат нещо по-значимо. На 25 октомври, когато над един милион чилийци излязоха по улиците на Сантяго, възгласът "това не са 30 песо, това са 30 години" стана един от най-популярните лозунги за смяна на режима, отиваща отвъд малкото поскъпване на билета за метрото, от което тръгна всичко.
Изправени пред слабото лидерство от страна на президента Себастиан Пинера, който през първите дни на протестите въведе полицейски час и заяви, че правителството му е "във война" с участниците в протестните шествия, демонстрациите, грабежите и насилието само се засилиха. Миналата седмица, на фона на все по-големите протести, супермаркети, аптеки и витрини на магазини в цялата страна продължаваха да бъдат плячкосвани или палени, породиха се и опасения от рецесия и повишаване на безработицата.
Нито едно от тези безпокойства няма да бъде успокоено от нова конституция - и не би трябвало - защото писаните конституции не са панацея, която решава проблемите. Един основен закон, начертаващ какво трябва да бъде бъдещето на Чили, обсъдено и гласувано от самите чилийци, обаче може да е основа, върху която те да надграждат.
Вече се е вселил конституционен дух. Както съобщи Паскал Бонефой от "Ню Йорк таймс" миналата седмица, още преди споразумението да бъде постигнато в петък, общини, кметове и местни общности по своя инициатива свикаха хиляди местни събрания, за да вземат отношение по недоволството на хората и нуждата от конституционна промяна. Междувременно социологическите проучвания показват силна подкрепа за нова конституция, а печатното издание на старата стана бестселър.
За чилийците една нова конституция ще бъде крайъгълен камък, който ще зададе пътя, по който да поемат. (БТА)
