Хонконг гори. Властите продължават да наливат масло в огъня. В понеделник всекидневникът "Женмин жибао" - рупор на Комунистическата партия, предупреди, че "няма абсолютно никакво място за компромис". Но Пекин и правителството на Хонконг не само не желаят да направят стъпка назад, те продължават да ескалират кризата.
Докато се публикуваше коментарът на вестника, Хонконгският политехнически университет бе обкръжен от полицията, която обстрелваше със сълзотворен газ протестиращите, опитващи се да избягат от мястото на събитието. Посланието - Няма изход! - бе още по обезпокоително, като се има предвид, че полицията по-рано бе заплашила да стреля с бойни патрони, ако срещу нея се използват запалителни бомбички или други самоделни оръжия. Сред стотиците, оказали се в капан, е имало ученици от средните училища.
На родители, депутати и един епископ, опитващи се да разговарят с протестиращите и да потърсят някакво разрешение на кризата, бе попречено да се намесят, макар че на бившия шеф на хонконгския Законодателен съвет по-късно бе разрешено да влезе (при тях). Когато десетки хиляди местни жители организираха поход "Спасете студентите" и пристигнаха пред кампуса, те също бяха посрещнати с гумени куршуми и сълзотворен газ, след като някои хора хвърлиха запалителни бомбички.
Употребата на прекомерна сила и полицейската бруталност ускоряват и още повече засилват тези протести. Така те превръщат онова, което започна като отхвърляне на законопроекта за екстрадицията, в далече по-широко движение, и убеждават голяма част от населението, че трябва да ги подкрепи.
Изтеглянето на законопроекта се оказа твърде малка и твърде късно дошла отстъпка. Същевременно забраната на повечето демонстрации затвори един мирен коридор за протести срещу властите.
Макар че много протести все още остават мирни, едно радикално малцинство отвръща с неприемливо насилие. Мнозина в Хонконг отхвърлят тяхното решение и с основание бяха отблъснати, когато един човек бе подпален, очевидно от някой от протестиращите, миналата седмица. Друг човек почина, след като бе ударен с тухла при сблъсък между демонстранти и полицията.
Но значителна част от населението все още обвинява за кризата онези, които са на власт, и вероятно повече хора подкрепят каузата: защита на начина на живот в Хонконг, гарантиран на теория до 2047 г., но драматично ерозиран в последните години.
В същото време те забелязват, че Китайската народноосвободителна армия излезе на улиците на града, за да разчиства барикадите, издигнати през уикенда: една "доброволна почистваща дейност", която трябваше да напомни, че китайските военни все пак могат да бъдат повикани при нужда. Мнозина видяха в това опит за нормализиране на тяхното присъствие.
Решимостта на (протестното) движение в Хонконг е също и реакция на случващото се в континентален Китай: засилващите се репресии при управлението на Си Цзинпин, най-вече в Синцзян. Както разкриха изтекли в "Ню Йорк таймс" правителствени документи, масовото задържане на милион или повече уйгури и на хора от други малцинства, е тръгнало от директиви лично от Си да не се показва "абсолютно никаква милост" в "борбата срещу тероризма, инфилтрацията и сепаратизма". Мнозина в Хонконг се страхуват, че да се направи пауза (в протестите) или да се потърси компромис, ще означава пълна капитулация. Нови репресии в региона ще провокират такъв вид продължаваща съпротива, може би дори и въоръжена бунтовническа дейност, която някои вече нарекоха "Белфастизация" на града.
В по-далечен план, кризата укрепи, за неудоволствие на Пекин, позициите на сегашната президентка на Тайван Цай Ингвен от Демократичната прогресивна партия , която ще се яви на избори догодина.
А законопроектът за "Човешките права и демокрацията в Хонконг", който в момента се обсъжда в Сената на САЩ, предвижда налагането на икономически санкции и забрана за пътуване на служители, смятани за отговорни за нарушенията на човешките права.
Китайските лидери може би все още вярват, че това е цена, която си струва да се плати. След 1989 г., когато смаза протеста за реформи, започнал на площад "Тянанмън", Пекин прецени, че кърваво потушаване трябва да се избягва, ако е възможно - но не и чрез предлагане на отстъпки. Той гневно отхвърля всяка критика, както направи с тази, дошла от Великобритания. Независимо дали тя се игнорира или не, чуждестранните лидери са длъжни да напомнят на Китай, че наблюдават случващото се.
(БТА)
