Времето да говорим по-силно за пчеларството е много подходящо. Предстои ни да постигнем споразумение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС и всички искаме пчеларството да бъде отразено подобаващо. Пчелите са изключително важни за околната среда и за икономиката. Опрашителите допринасят с най-малко 22 милиарда евро всяка година към европейското земеделие. Пчеларството е съществена част от земеделския и хранителен сектор в ЕС и помага да се запази заетостта в селските региони. През 2018 г. в ЕС е имало над 17 милиона и половина кошера, поддържани от около 650 000 пчелари. Повече от 12 000 от пчеларите и над 800 000 от кошерите са в България. Тези цифри ни показват колко е важен секторът за всички държави членки. Това заяви българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел при откриването на конференцията в ЕП „Проблеми на пчеларството в ЕС – дългосрочни решения“, организирана от евродепутата Андрей Слабаков. Пчеларството продължава да бъде кауза на Мария Габриел, която два пъти беше организатор на Европейската седмица на пчелите и опрашването в ЕП. През март по нейна инициатива се проведе международен форум в София за цифровизацията в полза на пчеларството. Това съобщиха от ЕП.
Българският еврокомисар подчерта, че предизвикателствата изискват многостранен политически отговор. През лятото на 2018 г. беше приета първата инициатива на ЕС за опрашителите, включваща стратегическите цели и набора от дейности, които трябва да се предприемат от ЕС и неговите държави членки по проблема с опрашителите в ЕС. През следващите три години, ЕС ще осигури 120 милиона евро за европейския пчеларски сектор.
«По-важно за бъдещата Обща селскостопанска политика обаче е това, че Европейската комисия предложихме финансирането на националните пчеларски програми да се увеличи до 60 милиона евро на година. Освен това, вече имаме няколко проекта по програмата за изследвания и иновации Хоризонт 2020, които се концентрират върху развитието на нови инструменти и решения в подкрепа на пчеларите. Всичко това се извършва по Европейското иновационно партньорство за земеделска продуктивност и устойчивост – друг ключов инструмент на ЕС в помощ развитието на иновативни решения за пчеларството», отбеляза още Мария Габриел.
Тя привлече вниманието и към цифровизацията, като даде примери с проектите PoshBee, B-GOOD и италианската оперативна група NOMADI-App. Те засягат агрохимикалите, създаването на платформи със здравни данни за пчелите, инсталирането на сензори на кошерите. Използват се още безпилотни авиационни системи, изкуствен интелект и роботика, които често работят на принципа на Интернет на нещата.
«Пчеларството е сектор, който засяга всички ни. Ако няма пчели и опрашители, няма живот и храна такива, каквито ги познаваме. Затова пчеларите заслужават нашата пълна подкрепа. Вярвам, че само заедно, с конкретни действия, можем да допринесем за подобряване на ситуацията в сектора. Трябва да обединим сили, за да може инвестициите да бъдат налични в следващия бюджетен период, започващ от 2021 г. Цифровите решения имат потенциал да направят пчеларството по-продуктивно, по-устойчиво и да позволят по-ефективно използване на времето и ресурсите. Това носи критично важни предимства на пчеларите и по-широки социални и екологични ползи», заключи българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел.
