Веднага щом беларуският президент Александър Лукашенко посети за първи път след тригодишна пауза страна от ЕС, политолози и анализатори започнаха да лансират хипотези и предположения какъв подтекст може да има кратката визита във Виена. Един съзряха тук признак, че Минск завива на Запад, други - адресиран до Москва сигнал да се вслушва по-внимателно в желанията на традиционния си съюзник.
Всъщност истината, както обикновено, е някъде по средата. И гласи следното: като всяка суверенна държава Беларус просто има собствен външнополитически и външноикономически дневен ред, избирайки сама кога и как да го изпълнява.
Защо точно Австрия?
Още на границата между хилядолетията ЕС наложи на Лукашенко и голяма група беларуски държавни служители лични санкции, отнемайки им по-специално възможността да пътуват до Европа. За мотив бяха посочени нарушения на човешките права и демократичните процедури, а също и нежеланието на Минск да премахне смъртното наказание.
В началото на 2016 г. санкциите бяха отменени и само след три месеца беларуският лидер предприе първата си обиколка в Евросъюза, посещавайки Италия и Ватикана. Наблюдателите прогнозираха тогава неизбежно затопляне и сближаване на Минск с Европа, но минаха над три години преди следващата визита на Лукашенко в страна от ЕС - този път Австрия.
Той впрочем бе канен на посещения в редица европейски столици - но да припомним, че беларуският лидер е човек с характер: желае партньорско общуване на равни начала и не желае да слуша поучения. Най-вероятно това бе причината Лукашенко да не замине примерно за Брюксел, за юбилейната среща на "Източното партньорство", в чиито рамки членките на ЕС играят ролята на строги наставници и придирчиви спонсори, а страните от постсъветското пространство - на ученици и просители. И да не посети досега Латвия, която го покани не един път.
Австрия е друго нещо - истинска страна от "стара Европа", и то неутрална, нечленуваща в НАТО. При това традиционно развиваща нормални отношения с Русия. С Москва, която при всички спорове и разногласия и в миналото, и днес е основен съюзник и партньор на Минск.
Страх от интеграция
За никого всъщност не е тайна, че стъпките, предприемани напоследък от Запада за подобряване на отношенията с Минск, се дължат главно на опасения по повод прекалено тесните връзки на Беларус с Русия - както призна Лукашенко, беларусите виждат в нея "нещо повече от страна - това е идеология". Най-големи опасения будят според в. "Уолстрийт джърнъл" перспективите за укрепване на Съюзната държава между Русия и Беларус, което може "да промени силовия баланс в Европа".
Както отбеляза в интервю за изданието бившият американски помощник-министър на отбраната Александър Вършбоу, който през 2012-2016 г. бе заместник-генерален секретар на НАТО, на Запад "никой не храни илюзии", че Беларус ще последва примера на Украйна и Грузия. Но ако беларуските власти "малко от малко объркат сметките на Русия и ако наистина подкрепят морално и политически украинския суверенитет, това никак няма да е дребен въпрос", заяви Вършбоу.
А полският външен министър Яцек Чапутович констатира доста цинично пред същия вестник, че Беларус естествено има нужда от реформи, но те може и да почакат, за да се работи по "по-сериозни въпроси" - да бъде "подкрепен суверенитетът" на Беларус с оглед възпиране на Русия.
Но както смята полският седмичник "Солидарност", всички усилия на Запада в тази посока едва ли ще имат резултат: "Беларус ще продължи интеграцията с Русия, тъй като Европа не се стреми и всъщност не може да й предложи някаква алтернатива".
Украйна е негативен пример
Естествено Минск също разбира чудесно, че може да спечели благосклонността на Запада, само ако преразгледа радикално външнополитическия си курс - но примерът на споменатата вече Украйна показва колко скъпо може да плати за тази благосклонност.
"Трябва честно да кажа, че ситуацията в Украйна е негативен пример за нас", заяви тези дни в интервю за германския в. "Зюддойче цайтунг" външният министър на Беларус Владимир Макей. По думите му Минск разбира стремежа на Украйна да е по-близо до Европа, но "не иска да действа според тяхната логика".
"Не искаме да повторим грешките на Украйна и гледаме да вземем предвид всички рискове по пътя към по-тясно сътрудничество с ЕС", подчерта министърът. И добави, че за ситуацията в съседната страна "е виновен и ЕС, опитвал се преди възможно най-бързо да обвърже Украйна със себе си".
Принципни решения не се взимат прибързано, изтъкна и самият Лукашенко, когато по време на визитата му във Виена стана дума за премахване на смъртното наказание в Беларус. Той напомни, че преди време запазването на това наказание бе решено с общонароден референдум и по конституция въпросът може да се преразгледа само с референдум.
По думите му беларуските власти са разработили план за обществена дискусия по смъртното наказание и последователно се движат в тази посока. "Тук е опасно да се бърза", подчерта той и добави, че Беларус "ще потрае", ако заради нежеланието й да премахне смъртното наказание не я приемат в Съвета на Европа.
Диверсификация на отношенията
Визитата на беларуския лидер в Австрия отново потвърди, че Минск все още разглежда Русия като главен и основен съюзник и партньор, но същевременно смята да гради по-разностранни връзки с други държави, осъзнал колко е уязвимо прекалено тясното обвързване с един-единствен съратник.
Както беларуският първи дипломат отбеляза пред "Зюддойче цайтунг", Минск "за последен път по време на голямата световна финансова криза научи от собствен опит, че зависимостта само от една страна е пагубна за икономиката".
На ръководството на Беларус освен това се налага да взема предвид, че страната "се намира на линията, разделяща двама големи геополитически играчи" - Русия и ЕС. "И конфронтацията между тях влияе върху нас и нашите съседи. Засягайки най-вече санкциите и ответните санкции между Русия и страните от Запада, от които ние страдаме много като отворена страна, ориентирана към износа", отбеляза Макей.
Именно оттук идва стремежът на Минск "да поддържа балансирани отношения с всички", обясни той.
Москва посреща с пълно разбиране този стремеж и стъпките на Минск за подобряване на връзките с други държави, включително членки на ЕС. Както припомни в тази връзка Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, Беларус е "суверенна държава и е съвсем нормално да контактува с други страни". (БТА)
