Необичайно тежките наводнения във Венеция, пожарите в Австралия и дори появата на чума в Китай тази седмица бяха обяснени с климатичните промени, а учени предупредиха, че глобалното затопляне може да обремени бъдещите поколения с болести за цял живот.
Венеция обяви извънредно положение в сряда след "апокалиптични" наводнения, залели разположения в лагуна град. Под вода се оказаха нейната историческа базилика, площади и многовековни сгради, предава БТА.
"Това е резултат от климатичните промени", писа в Туитър кметът на града Луиджи Бруняро. Градски артерии се превърнаха в бурни потоци, каменни балюстради бяха изпочупени, лодки бяха изхвърлени на брега, а вързаните гондоли - потрошени, след като приливът в лагуната достигна отметката от 187 см - най-високото равнище след рекорда от 194 см през 1966 г. Повишаващото се ниво на водата се превръща в постоянна заплаха за туристическата перла.
"Венеция е на колене, - каза Бруняро. - Щетите ще надхвърлят стотици милиони евро."
На другия край на света части от Австралия тази седмица бяха опустошени от горски пожари. Четири души загинаха, а жителите на цели селища бяха принудени да се спасяват с бягство от пламъците.
От 2016 г. насам части от северните и вътрешните райони на щата Нов Южен Уелс, наред с южните райони на Куинсланд, са обхванати от суша, която, според Метеорологичната служба, се дължи частично на повишената температура на морската повърхност, което (на свой ред) влияе върху режима на валежите.
През последния век се повиши и температурата на въздуха, което прави още по-тежки сушите и пожарите.
Но връзките между климатичните промени и екстремните прояви на времето в Австралия се превърнаха в политически футбол. Правителството, което е поддръжник на въгледобивната индустрия, е съгласно, че трябва да се ограничават вредните емисии, но в същото време твърди, че по-силни екологични мерки ще съсипят икономиката. Това противопоставя страната на нейните съседни островни тихоокеански страни, които са особено уязвими от по-високите температури и повишаващото се морско равнище. Загрижеността за ефикасни (екологични) мерки в глобален план се засили, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от международното Парижко споразумение за (ограничаване на) климатичните промени и предприе стъпки към отказ от защита на околната среда.
Тръмп и бразилският президент Жаир Болсонаро са сред малцината световни лидери, които публично поставят под съмнение казаното от науката за климатичните промени, въпреки опустошителните пожари в собствените им страни - в Калифорния и в басейна на Амазонка, които еколозите поне частично отдават на глобалното затопляне.
