Американският всекидневник "Ню Йорк таймс" коментира днес в редакционна статия политическата криза в Боливия след оставката и емигрирането на дългогодишния ляв президент Ево Моралес с красноречивото заглавие: "Моралес си отиде, но проблемите на Боливия - не".
Принудителното отстраняване на един избран лидер по правило е отстъпление от демокрацията, а като такова съдържа и елемент на риск. Но когато един лидер прибягва до очевадна злоупотреба с властта и с институциите, поверени му от електората, както Моралес направи в Боливия, самият той се лишава от легитимност и принудителното му отстраняване често остава единствена опция. Това и направиха боливийците. Остава надеждата, че отивайки в изгнание в Мексико, той ще си кротува и така ще помогне на Боливия да възстанови ранената си демокрация, пише вестникът, цитиран от БТА.
Това не означава, че падането на Моралес е повод за празнуване. При избирането му преди 14 години той стана първият лидер от коренното население в една страна, контролирана досега от малък елит от хора с европейско потекло. Той се радваше на голяма популярност, ръководейки страната в период на икономически ръст и намаляващо неравенство.
Но както твърде често се случва с хора на власт, Моралес сметна своята популярност, дори и когато тя започна да помръква, за лиценз да увековечи своето управление и да се опълчи срещу институциите и законите на демокрацията, включително конституционните ограничения за мандатността, които самият той въведе, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Но онова, което свали Моралес, не бе неговата идеология, нито външната намеса, както той твърди, а арогантността на популиста, очевидна на толкова много места в света - претенцията да бъде върховен арбитър за волята на хората, овластен да смаже всяка институция, изпречила се на пътя му. И макар че мнозина в полицията и армията в крайна сметка подкрепиха протестите, и командващият боливийските въоръжени сили също призова Моралес да се оттегли, той направи това дълго след като протестите започнаха.
След като Организацията на американските държави обяви в неделя, че е налице "очевидна манипулация" на изборите през октомври, Моралес нямаше друг избор, освен да подаде оставка и да отправи гневен туит от неизвестна локация, че "светът и патриотичните боливийци ще дадат отпор на този преврат".
Падането на Моралес идва в тревожно време за много демокрации, когато милиони хора от Чили до Хонконг, мобилизирани от социалните медии, излизат на улиците срещу управленския произвол на леви и десни правителства. Макар че много от тези въстания имат сходни източници, вариращи от икономическа стагнация до неравенство, бързи социални промени или чувство за отчуждение, всеки изблик на недоволство има свои конкретни причини и потенциални изходи.
Хората, които излязоха на улиците в Боливия, не бяха водени от намерение да отменят социалните и икономическите реформи на Моралес, от които мнозина от тях спечелиха, а искаха да отстоят демократичните принципи и институциите, които той се опита да погази.
В заключение "Ню Йорк таймс" съветва новите власти там, че колкото по-бързо проведат нови демократични избори, толкова по-добре и толкова по-малки биха били рисковете за страната при възникналия остър вакуум във властта. А съветът на вестника към Моралес е, ако се надява да спаси поне част от своята легитимност, да призове своите поддръжници да не пречат на новите власти.
