Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва в Панагюрище в тържественото честване на 143-ата годишнина от Априлското въстание. Тя присъства на зарята-проверка по случай паметната дата, прие строя и поздрави почетните роти на Българската армия, съобщиха от правителствената информационна служба.
143 години ни разделят от онзи повратен исторически момент, в който от Копривщица пренасят в Панагюрище кървавото писмо на Каблешков и църковните камбани възвестяват началото на Априлското въстание – апогеят на епичната национална съпротива срещу петвековното османско потисничество, заяви в словото си Цвета Караянчева. През паметната 1876-та априлци издигнаха грамада от черепи и кости и накараха целокупна Европа да настръхне от воплите на невинните, отбеляза още председателят на парламента. Тътенът на въстанието отекна далеч зад границите на Отечеството, за да покаже на света, че „народът български не може веч да търпи и е дръзнал да събаря империя“, въоръжен с оръдия от черешови стволове, стари пушки и мокър барут, но воден от изконната човешка жажда за свобода, жажда, по-силна от огън, по-тежка от присъда, по-страшна от клетва, подчерта Цвета Караянчева.
Тя допълни, че като масло на огън кипва всенародното въодушевление и орачи, еснафи, даскали, попове, лихвари изоставят нивите, дюкяните, чифлиците, училищата, църквите. Днес този небивал революционен подем изглежда равен на самоубийство, безплодна саможертва на хора, обрекли себе си на мъченическа смърт и паднали в кървава жътва без да дирят отплата, без да дочакат признание приживе, без почести, опело и епитафии на гроба, пълководци без пагони, добави още председателят на Народното събрание.
Цвета Караянчева отбеляза, че днес се молим за упокой на онези, които първи прозряха, че свободата не е химера, че сме достойни за нея. Защото и свободата, и робството, са вътре в нас, носим ги като белег от нож, за да ни спомнят какви сме били, чии потомци сме и какво е потребно да завещаем на идните поколения.
Тя подчерта, че не от месии се нуждаем днес, а от водачи, не от чуждопоклонници и хулители, а от предани родолюбци. И призова да помним заръката на Апостола „Да струваме добро на ближния си и да се борим за чисто и свято бъдеще“.
