Снопове с по 50-60 плода са обсипали палмите в пловдивското село
Поливат ги всеки ден, но не изискват пръскане и наторяване
Не е за вярване, но банани виреят успешно в България и дори връзват. Това се случва на 20-ина километра от Пловдив в село Катуница. Почти през двор се подават палми, обсипани с плодчета. Засега те са зелени, но местните са оптимисти, че ще дойде време, когато ще късат и жълти, произведени в градините им.
Модата по отглеждането на екзотичните растения тръгнала от 47-годишния Иван Главнов. Неговата къща е в центъра на Катуница. Отдалеч се набиват на очи палмите, които стърчат значително над оградата. Децата от близкото училище всеки ден броят малките бананчета. И им се радват. Всеки сноп е обсипан с по 50-60 плодчета. Те имат тръпчив вкус и засега не ги консумират.
“Преди 6-7 г.
подариха палма
в саксия на
съпругата ми,
реших да я
засадя направо
в двора
Започнах да я поливам сутрин и вечер, защото прочетох, че тази култура изисква много влага. Бях изненадан, че се захвана веднага и почна интензивно да расте”, разказа пред “24 часа” Главнов.
Покрай него се запалила и майка му Дичка, която също полагала грижи за растението. Според нея издънката трябва да се зарови на една педя дълбочина в земята. Оттам насетне непрекъснато се следи почвата да е влажна.
“Учудихме се, че започна да расте много бързо. Почти всеки ден наддаваше на височина, а стеблото се удебеляваше”, казва Дичка Главнова.
В момента в двора им има 3 големи палми до 7-8 метра високи с банани, други три са в процес на растеж. Най-малките са посадени в отрязани туби за вода. Напролет те ще бъдат забучени в земята. Дори отпред пред къщата на пътя вече има малка палма.
Иван признава, че в началото съседите гледали недоверчиво на новото му хоби. Мнозина не вярвали, че растенията ще оцелеят. След година-две, като видели, че палмите се извисяват над оградата, един през друг идвали при Главнова да искат издънки. Така масово жителите на Катуница си захванали бананови палми на открито.
Мълвата
обиколила
съседните села
и хора идвали да
молят за разсад
“На никого не отказвам. Обяснявам им подробно как да запазят растението през зимата”, казва Иван.
Той не е агроном, а енергетик. Но се запалил да изследва тази култура. Непрекъснато гледал филми и четял в интернет как се гледат култивирани банани. Научил, че за 9 месеца връзват плод. А тези, които виреят в двора му, раждат на третата година, като достигат до 9 метра, а листата им - до 2 м.
“Най-важно е да можеш да съхраниш палмата в студените месеци. Преди да паднат температурите, отрязвам листата и оставям само стеблото. След това с подръчни материали го завивам. Първо слагам картон, а върху него найлон. Между тази конструкция и растението трябва да има разстояние. Там пъхам слама, за да не прониква мраз”, описва Иван.
Твърди, че по този начин бананите му никога не измръзват, дори температурите да паднат под минус 15. За късмет, миналата зима се оказала топла и затова още през март махнал изолацията от растенията. С тези грижи на третата година палмите връзват банани. Спецификата на тази култура е, че
веднага след
като даде
плод, умира
От издънките обаче Главнов захваща нови палми, които засажда.
“Някои не си правят труда да изрязват издънките, които никнат около основното стебло. Тогава обаче се образува нещо като храст. Това изсмуква силите на дървото и то остава малко”, пояснява любителят на екзотични растения.
По думите му бананите се отглеждат много лесно. Не се налагало да бъдат наторявани или пръскани срещу болести и неприятели.
“Майката на мой приятел пробва да ги натори с препарат за цветя, но веднага умряха”, предупреждава Иван. Според него този тип палми са по-красиви и се гледат по-лесно от тези, които никнат във вилите и резиденциите на богаташите в Марково. Там им поставяли дори реотани, за да ги топлят през зимата.
Бананите са станали визитна картичка на Катуница. “Вече не ни свързват с Цар Киро, когото прогонихме преди 5 г. А ни наричат Селото на бананите”, смее се Райна Иванова.
Кметът Красимир Юруков също се запалил по тропическите култури. И в неговия двор се извисяват палми със зелени плодчета. “Стоят хубаво, стройни са, кичести и красят цялата къща. Имаш чувството, че си на някой южен остров”, казва Юруков.
Цялото му семейство в летните вечери сядали под дърветата да се любуват с питиета в ръка.
В Катуница са убедени, че с глобалното затопляне на климата ще дойде време, когато ще ядат банани от дворовете си.
Агроспециалисти
обаче са
скептични
“Условията у нас все още не са подходящи за този тип култури. Вярно, климатът ни в последните години почти се изравни с този в Северна Гърция. Но там отглеждат маслини, а не банани и цитруси, които са типични за района на Пелопонес. В тези най-южни части на съседите обаче сняг не пада”, посочва доц. Калинка Кузмова от катедра “Ботаника и агрометеорология” на Аграрния университет в Пловдив.
По думите ѝ, за да се отгледат банани, температурите не трябва да падат под минус 6 градуса. Ако това се случи, за 2-3 дни ще измръзнат.
“Теоретично не е невъзможно в района на Сандански и Петрич, където е най-топло, да станат банани”, смята доц. Сава Табаков от същия вуз. Но досега такива експерименти не са правени. За Северна България пък било изключено.
Според него, щом живакът в термометъра падне дори до плюс 12 градуса, спирала вегетацията на палмата.
“Ако смятате, че нашите прадядовци, когато са ходили със стадата си на юг в Гърция, не са се интересували как виреят мандарини и портокали, лъжете се. Още тогава те са установили, че тези култури не могат да се пренесат на родна земя”, разсъждава доц. Табаков. Той е
категоричен, че
бананът изисква
тропически
климат
с постоянни високи температури и влага.
“На остров Крит гърците се опитаха да ги отглеждат в оранжерии. Но има ли смисъл? Разбраха, че икономически не е изгодно. Стоката става скъпа”, категоричен е той.
Колегата му доц. Ангел Иванов си спомни, че преди време в разсадника на Аграрния университет в Пловдив посадили бананова палма.
Токът в оранжерията обаче спрял за една нощ и тя измръзнала.
